Background Image

Другите на персенк, аз на море

27 Август 2021

Другите на персенк, аз на море

Отидохме на море за пръв път с приятелката ми. Още преди да заминем знаех, че тази седмица, в която сме на морето с нея ще е изпитание за мен. Като цяло почивката беше решена от нея, както и мястото - с. Равда, а от мен се искаше единствено да хвърля парите... "Е, кефа цена няма, мили??" Решихме да пътуваме с влак до Бургас от Пловдив. Добре, но защо решихме да е нощния влак ¿¿¿... И от там с автобус до Равда. Беше тежка нощ. Аз не спах изобщо, поради факта, че нейните крака бяха върху мен за да може тя да се излегне хубаво на двете седалки. Жени... Как да не ги обичаш.¿... В 6 сутринта бяхме в Бургас. Докато тя се разсънваше, защото тъкмо я бях събудил и вече вървяхме покрай коловозите, аз упорито и леко раздразнително търсих кафе машина. О, да, ето я. Глътка кафе, една цигара, пушка съм. Тръгваме към автогарата. Там виждаме че рейс има след 30 мин който отива в Равда. Отиваме на секторите и разбира се кого да видим?? Лялята на дядото на приятелката ми от село Кочериново, (не знам дали се пише така знам само че е някъде около Благоевград) е разбира се ако не се видим тук, къде другаде?? Те двете малко бла бла, аз малко смук смук от цигарата. Щрак снимка и рейса ни дойде. Качихме се. Пътуване Бургас - Равда - Час и половина... Няма значение нали вече сме на морето. Пристигнахме в Равда, хотела няма да му споменавам името но го търсихме около 45 мин, докато навигацията ни лъжеше и през цялото време ми се пикаше. Намерихме го, ура!! На рецепцията ни гледат лошо. "трябваше да дойдете след 12" казва сърдит чичак. "ами да знаем ако може само да си оставим багажа тук и изчезваме" отговарям аз. - "Може" вика оня, отговарям с мерси и оставяме багажа. Отиваме на центъра пак, мойта да яде бюрек с масло, то ся било почивка, може да си угодим малко. ( мила моя аз качих 5 килограма от угаждане за 2 месеца, нея не я питам дали е качила, там е тънък лед, не стъпвам...) Хапнахме, ще ходим на плажа. Вървим по крайбрежна улица, точно на морето, красота. Погледнеш плажа надолу, гъз до гъз нема къде салфетка да разпънеш камо ли две кърпи, един чадър, два сака да оставиш и един лаптоп (ще го вземем в случай че ни потрябва (лаптопа на плажа) скъпи... Вървим вървим вървим, опа място, само едно добре ще се редуваме няма проблем. Побрахме се с късмет и двамата и сега е ред на банята, така де в морето да влезем. Влизам, кеф, много готино, бистро, Хладничко. Излизам студен вятър, карай.. Поседяхме па се върнахме в хотела да спим следобед. Наспах се. Цели два часа. Готов съм да ям... Станахме, отиваме да хапнем, страхотно ресторантче, пица с морски дарове за мен, нея не я помня кво яде нещо изчанчено беше. Прибрахме се, седим на терасата аз пия бира тя си рови в телефона. Ден 1 отметнат. Ден 2, старт. Ставаме рано, отиваме за банички и газ към морето. Аз, по бански и потник, със сак през едното рамо и раница на другото и чадър в ръката, жената - нищо... Е, нали е красива поне. Минаваме през магазина, взимам вода, няма от мойте цигари, отказвам ги.. Не, добре де, дай там някви квито има... Пристигаме на плажа, пак гъз до гъз, няма проблеми вече имаме опит в това, не се плаша. Намерихме място. Много пек много жега много нещо. В Родопите сега дъжд вали и е студ, аз тука изгарям. Буквално... Забих чадъра, сложихме кърпите, сядаме, аз пуша, мойта си слага кремче за тенче или както се казва. Вика ми: искаш ли?, Аз съм мъж, не ща, ще си изгоря като мъж. И така казах и така стана... Два часа по късно не можеше да се направи разлика между мен и домат, по причини които съм описал по горе и други които не мога да кажа защото устата ми е пълна, в момента ям ;))... Прибрахме се в хотела. Ще лежим. Добре де ама на мен не ме свърта, пари та се не трае. Звъня на мама, ( мама знае най добре) вика ми кисело мляко, викам йей таман съм гладен, "не бе простак да се намажеш с него"... Разочаровах се. Жената тича до магазин, връща се с айрян... ( нямало кисело мляко на баничките) Изпих го, стана ми по добре, добре че е мама. Вечер е, ще излизаме на центъра. То па и то един център, в банята вкъщи плочките са ми по големи от него, ама айде рекли сме ще ходим. Аз търся няква кръчмичка, жената магнити подбира. Нито кръчма намерих, нито магнити взехме. Казвам взехме и намерих защото когато става въпрос за мен съм само аз, като става въпрос за нея нещо сме ние... Тва е друга тема... На автогарата, която е в центъра на плочката на банята, така де на Равда центъра спира автобус, двуетажен, готин, шофьора ми вика за несебър съм има места на втория етаж да ви вее вятъра, викам на мойта айде и вятър ме вя на червен автобус, не само на бяло магаре. Качихме се, тръгнахме, кеф, шофьора беше прав, бая духа... Вятъра... Пристигаме в несебър, стария град, мелницата, 138 снимки, говорим си за коли и айде обратно да хапнем някъде. Сядаме в некво гръцко ресторантче, поръчах си ризото с морски дарове, много вкусно ама много малко, все пак съм мъж, мойта пък яде некакви спагети и до там. Време е да се връщаме, пак същия автобус с тази разлика че беше с около 500 човека по пълен... Със затаен дъх изкарахме до Равда. Слизаме си на автогарата-център-плочка и според уговорката ще взема няколко бири, мойта ще си вземе съмързби, нали е готина, и ще вземем карти уно да разцъкваме че само аз мога сентасе. Отиваме до магазинчето, всичко по лев за карти, гледам ги - 12 лева. Теглих един пловдивски поздрав и тръгнахме нагоре по "главната". Намерихме все пак карти уно на друго място. 4 лева! 300% процента по евтино, чувствах се тарикат. Прибрахме се в хотела. На терасата сме. Пия бира играем карти. Кеф. Два часа по късно спя кат пън. Ден 3 Оф не ми се става... Добре де айде. Направих си кафе, седнах на терасата, кеф, пия кафето, морето пред мен, а жената в спалнята хърка (поне не е реч). Събудих я, едно леко скандалче докато и правя кафето, време е за плаж. Снощи май беше валяло. Беше доста облачно и ветровито. Късмет - помислих си аз, няма да има много хора на плажа. И така и стана, имаше място на плажа не само за моята и нейната кърпа, ами и още една салфетка да разпънем. Водата беше по хладна днес. Поседяхме, полюбувахме се на морето. Отидохме на барчето над плажа, което пак е с изглед към морето. Пих няколко бири докато ям прясна цаца и се наслаждавам на момента. Имах чувството че и на моята и харесва да е тук ¡¿ Върнахме се в хотела и се разпуснахме на леглото. Вече беше късен следобед и трябваше да се оправяме да излезем. Аз за 10 мин бях готов, после облечен и оправен пуших цигара на терасата докато моята се оправи също. Пуших я тази цигара 1 час и 20 минути. Готови сме. Излязохме. В момента вече беше започнал персенк ултра. Направо ми домъчня за тези хорица които в момента се разхождат по комините. Но две бири по късно ми мина мъката... Седнахме да хапнем и храната беше превъзходна. Разхождахме се по брега и се прибрахме отново в хотела. Там, на терасата си поговорихме. Припомнихме си какво се е случило през изминалите няколко месеца. Как нещата стават все по хубави от ден на ден и как любовта ни един към друг е по силна със всяко утро. После ми се скара и ме оцели със запалка защото я ядосах, но няма да казвам за какво точно ;)). Поиграхме уно, посмяхме се, попих си биричка, хапнахме сладолед, и накрая си легнахме. Общо взето това беше на сбито как си прекарах част от почивката това лято. Беше доста забавно, бих пробвал пак, съветвам който не е опитал да пробва също. Поздрави, Митаче!


Тази история е написана и изпратена от Ivan Dafchev. Тръгни по стъпките на Mitko on Trip и ти, за да преживееш своето приключение.

Виж приключенията или Добави своята история


Все още няма коментари. Бъди първи и напиши своя.

Напиши ми коментар