Къщата на спомените
Къщата на спомените
Доста е интересна къщата на спомените. Тя има врата, но не се заключва. Има светлина, но пък няма прозорци. Понякога отиваш и оставяш по нещо, друг път взимаш, а някой път само ще погледаш и ще си тръгнеш. В нея не живеят хора, а само твоите спомени.
Досетихте ли се? Ако все още не сте става дума за вашия хладилник. И преди да сте си казали "Хей, този Митко да не изтрещя тотално?" ще ви обясня. Разбира се всички имаме спомени как сме посягали към последното парче торта в 3 часа посреднощ, но нямам това предвид. За мен това е къщата на спомените, само че те не са вътре, а са точно отвън.
Още когато започнах да пътувам по-самостоятелно реших, че ще си купувам магнитчета от различните места за спомен. Първо едно, после още едно, в един момент вратата на хладилника се позапълни. Приятели започнаха да ми подаряват магнитчета, и ооо да пазя си ги всичките. И помня всяко магнитче, всяка история, всеки подарък от кого и от къде е.
Имам вече десетки, може би стотици магнитчета, но всяко носи своята история - някои са ми спомени от прекрасни пътувания, други от тъжни пътувания, от бизнес срещи, от състезания по бягане, подаръци от добри приятели, и от хора с които пътищата ни са се разминали, от бивши любови, от бивши колеги, подаръци от сестра ми и още и още..
Често се случва да отивам до хладилника, за да си взема нещо за хапване или за пиене и изобщо не се сещам за това. Но пък друг път се случва да закача някое от магнитчетата и да падне на земята. Навеждам се и освен него, събирам и спомените от това място. За секунда съм там. Усещам вятъра, усещам настроението си и си спомням... магазинчето в Пиза, където се пазарих да мога да взема магнитчета и за приятелите ми, или за пустия паркинг на Калиакра през октомври и милата жена, която ми обясни как изработва всяко едно магнитче, за историята на бившия ми шеф как е ходил 1 час пеша, за да намери магазин и да ми купи магнитче от Финландия, за това как сестра ми всеки път се опитва да избере най-оригиналното и красиво магнитче, за магнитчетата които си купихме от Беглик таш на 15тото ходене там...
Върнах се! Подреждам отново къщата на спомените и затварям вратата. Взимам си сладолед. Хубаво ми е.
А ти имаш ли си къща на спомените?
Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
Напиши ми коментар