Пак се изгубихме? Мишкова нива и веселба на бали с Марто
Пак се изгубихме? Мишкова нива и веселба на бали с Марто
Тази седмица посетихме Мишкова нива и се позабавлявахме на бали край пътя.
Не знам доколко сте запознати, но аз често се губя. Не бих казал, че е нарочно, но определено се наслаждавам максимално всеки път. Мога да се губя пеша, с колело, с кола, дори с влак. Абе, писал съм си го като умение в автобиографията.
Този път бях с Марто (и той май вече обича да се губи) и бяхме тръгнали да посетим най-високия връх на Странджа планина от българската страна - вр. Градище. Той се намира на няколко километра от Малко Търново и понеже не познавам района си включих GPS-а. Оказа се, че именно навигацията ни заведе на абсолютно различно място.
Карахме с колата, вървяхме пеша по различни хълмове, хванахме турски оператор на телефоните и съвсем лекичко се притеснихме. (Според телефона бяхме далеч от турската граница, ама знае ли се..)
В крайна сметка така и не успяхме да стигнем до върха първенец и предвид това, че времето напредна решихме да изчезваме към Китен на плаж, за да се видим с приятели. Това, което не очаквахме е да видим бали сено край пътя. Е, няма как да не спреш да си поиграеш на балите, нали? И ние така решихме!
Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
Напиши ми коментар