Един снежен преход до една от най-красивите хижи в Стара планина - хижа Мазалат
Един снежен преход до една от най-красивите хижи в Стара планина - хижа Мазалат
Идеята за това приключение се зароди още през октомври, когато с моята приятелка посетихме хижа Мазалат. Гледахме снимки от там в интернет и бяхме много впечатлени и решихме да я посетим. През есента мястото е доста красиво изпъстрено с жълти и червени листа, а отстрани се подават заснежените върхове.
И тогава си помислихме: Какво ли ще бъде тук през зимата? Трябва да проверим! Речено сторено. Уговорихме се с приятели и предвидихме дата в средата на декември. Нещата тогава обаче не успяха да се случат и отложихме ходенето за януари. А все още не знаехме каква промяна ще донесе това. Отредените дати бяха 9 и 10 януари - събота и неделя. Времето наближаваше и ние се вълнувахме. Денят за заминаване наближаваше все повече, а ние нетърпеливо поглеждахме към камерата от хижата. Сняг няма :( Петък вечер и последни приготовления. Прогнозата е за студено време и приготвяме дебелите дрехи. Рано сутринта се събуждаме към 5 и половина. Поглеждаме навън и какво да видим. Цяла нощ е валял сняг и в София е натрупало приятно. Еха! Обличаваме се, взимаме храната и багажа и слизаме да чистим колата. Потегляме към Мазалат. Приключението ни очаква!
По пътя всичко е бяло и толкова красиво. Шофьора следи пътя, а всички останали зяпаме ококорени настрани. Невероятна красота! Пристигаме пред хижа Партизанска песен, откъдето ще започнем нашия преход. Слагаме шапки, шалове и поемаме през гората. Вече са минали няколко групи и снега е поразровен и отдолу се вижда кал, но това е в самото начало. По-напред по пътеката снегът е повече и всичко е бяло и красиво. Малко поточе минава по пътеката и стъпваме внимателно, за да не се окажем с мокри обувки. Групата е голяма и спираме често да поснимаме, да се насладим на гледките или просто за глътка чай. В моменти, в които излизаме на открито вятъра ни брули и се усеща много студено. Но в гората е изключително приятно да се разхождаш и дори се разсъбличаме леко.
Без много бързане изкачваме последно хълмче и виждаме хижа Мазалат пред нас! Ах, каква красота!
Целият хълм е в бяла премяна и изглежда като напълно различна хижа, спрямо последното ни посещение през есента. Щастливо викаме "ура" и влизаме вътре да се стоплим до камината. Вътре е топличко, обяда е приготвен и сядаме да хапнем от вкусните гозби на хижарите. Нахранени и доволни отиваме да оставим багажа и да се преоблечем. Поглеждаме GPS тракера и ни показва, че сме изминали близо 10км. Времето ни е около 3 часа (без почивките) за последните достигнали върха. Оставяме багажите и по-бързите вече са се настанили на масата и играят белот. Ние излизаме да поиграем в снега, преди да подхванем настолните игри. Неусетно времето минава и заспиваме със светещи лица от светлината на горящата камина.
Събуждаме се и се насочваме към кухнята, за да закусим. Хижарите са направили страхотни пържени филийки и чай, а ние ги изяждаме с такава бързина и питаме за още. Добре хапнали се насочваме към стаите и събираме багажите. Път ни чака. През нощта е наваляла нова порция сняг и е още по-красиво, но и трудно за преминаване. Потегляме бавно и без да бързаме надолу. След около 3 часа сме при колите. По-бързите вече са там и са изчистили повечето коли. Включваме се групово и помагаме на останалите. Доволни, но и тъжни че приключи толкова бързо си обещаваме да се върнем. Но за повече дни!
До скоро, хижа Мазалат
очаквай ни отново на гости
Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
Напиши ми коментар