Background Image

Приключения в Балкана - 100км около Трявна - Шипка, Бузлуджа, хижа Българка..

Post Image

Приключения в Балкана - 100км около Трявна - Шипка, Бузлуджа, хижа Българка..


Разходката на годината

Често ви казвам, че обичам да съм сред природата. Звучи клиширано и ми е пределно ясно. А следващата история може да звучи още по-клиширано и от това.

Историята за героичното себенадмогване..бла..бла.. ама пък може да ви е интересно.

Всичко започна далеч през 2019 година (или края на 2018). Самата година беше емоционална - напуснах работа, напуснах града, в който живях вече 7 години, за да преследвам моето място и мечтите си. (Към онзи момент нямах идея нито с какво ще се занимавам, нито къде ще живея.. горе долу нищо, освен че ми трябва промяна)

И в този момент на промени ми се появи известие, че Tryavna Ultra започва записването за 2019 година. 

image
/ Малко отклонение
Трявна ултра е състезание по планинско бягане, провеждащо се в Трявна и околностите, като дистанциите са от 23 до 141км
връщаме се към историята /


Бях участвал в Трявна Ултра преди и прочетох, че новата дистанция 100км включва Шипка и Бузлуджа, а това ми беше мечта. Записах се, без да се замисля!

Как се подготвяш за 100км бягане? Колко да тренирам? Какво да ям? А къде изобщо ще живея по това време? Нямам идея!

През 2019 се прибрах в Бургас при мама (нали при мама си е най-хубаво) уж временно, докато си намеря моето място. Попремина зимата и започнах да тренирам като същевременно започнах да правя и видеата, които виждате в канала.
Малко по малко навлизах във форма и се чувствах супер. И тогава дойдоха проблемите - жлъчна криза, болници, искат да ме оперират. Отказах се от операцията за сега, но пък месеците тренировки заминаха и се върнах много назад.
След тази случка ми беше много трудно - не знаех дали ще мога да тичам, да имам тежки физически активности и наблегнах силно на видеата и разходките, а и... нали знаете онзи вирус ни удари яко. Затвориха всичко и нямах много избор.

Така се случи, че отмениха състезанието и прехвърлиха всичко към 2021. Добре, имам време. В края на 2020 все пак успя да се проведе едно състезание и се запознах с Вили. Ставала в 5 часа да прави йога и да тича? Тази е луда! Ама гледай сега какво стана.. Оказа се, че и аз явно съм малко луд и се намерихме. А покрай нея започнах и да тренирам доста повече. И както имаше време, изведнъж Трявна Ултра 2021 чука на вратата. Аз не знам дали съм подготвен, а Вили вярва безусловно в мен.

Състезанието за мен на 100км дистанцията започваше в 21ч. в петък вечерта от Трявна. Денят бе хубав - като обичаен петък на работа ми се разказа играта, имах проблеми с корема и не ядох, но пък какво. Качваме се в колата и пътуваме до Трявна. Пристигнахме към 19ч. взехме си стартовите пакети, отбихме се за час в къщата, където щяхме да нощуваме. Няма повече време за почивка.

image
20:20 Обличам се, приготвил съм раницата, стартовия номер, бутилките.. Тръгваме за старта.

image
20:55 Пристигаме на старта, наливам си вода от чешмата, няколко поздрава с приятелите, дошли да ме видят, снимки с близките иии старт.

Изобщо нямах време да усетя напрежение, притеснение, умора. Тръгнахме!

image
В началото е винаги еуфорично. В Трявна за хората това състезание е като празник - всички са на центъра, по терасите, по улицата - викат, свирят с клаксони, подкрепят участниците. Тичаме около 80 малки мравчици по голямото шосе. Намирам познати физиономии и се заприказваме малко. Краката още са леки и бягането върви.
22:20 Пристигаме в Боженци - красиво село в Балкана. Ама тц.. Тъмно е и нищо не се вижда освен светнатите лампи по къщите и уличното осветление, където го има.
23:30 Пристигаме на пункта в Сечен камък - на завоя на един път. Вече наближава полунощ, всички сме светнали челниците и като светулките препускаме през гората. Събрахме се голяма група бегачи и стана доста весело на пункта. Аз обаче осъзнах, че доста бързо се движим и исках да намаля. Малко след пункта оставих другарчето Митко да тича напред и позабавих темпото. Обадих се на Вили да я чуя преди лягане и да й пожелая лека нощ, а пред мен оставаше задачата да се преборя с нощта сам.
03:00 След известни проблеми със стомаха и повдигане успях да стигна до следващия пункт. Притесних се да нямам проблем, но после чух че и други се оплакват от същото. Щом не съм само аз, значи ще се справя. До следващия пункт имаше около 16км и 1200метра изкачване, което си е доста по всички критерии. Все пак отиваме към Шипка, а знаете че върха не е никак лесен за превземане. Заредих с храна и вода, доколкото можах, и поех нагоре по стръмния склон. Изпреварих няколко човека и се радвах на тишината, движейки се сам през нощта. Казват, че било страшно в гората да чуваш шумове от тук и там, а да не виждаш нищо. Ама на мен пък взе, че ми хареса. Успях да се концентрирам в движението си и лека полека изкачвах баира, приближавайки се до следващата цел.
image
image
малко преди изгрев: Слънцето още го нямаше, но вече просветваше над хълмовете с ярко червените си цветове и успях да видя Бузлуджа на отсрещния баир. Помислих си, че съм близо до Шипка и скоро ще се запътя и натам. Докато не видях ... Шипка. Оказа се, че съм на отсрещния хълм и трябва да сляза най-долу до реката, за да се изкача до крайната точка. Психически за момент ме събори тази гледка. Бях приел, че съм съвсем близо до пункта, а ето че се оказва на повече от час път. Чух се отново с Вили и тя ме окуражи, а аз й пожелах успех на нейния старт на 42км. Поех по пътя за Шипка.. крачка по крачка, ще стигна, няма къде да ида! Пък и нашите ме чакаха (може би). Бяха казали, че ще опитат да дойдат, но аз бях убеден че ще са там. Е още един баир и съм там, нали така? Слязох до реката и си наплисках лицето с хладката вода - страшно освежаващо. И тръгнах нагоре.. По последния баир се справях добре с кратки почивки и точно се изкачих почти до горе успях да се спъна на една пръчка и да си забия и двете колена в камък. Е, късмет. Малко по-нататък се оказа, че има чешма и поне почистих малко раните. 

image
image
С последни напъни стигнах до паркинга пред стълбите на Шипка, където ме чакаше мама с голям плакат (който не съм убеден, че видях в този момент) и татко с фотоапарата, за да заснеме тези снимки, които гледате.

image
Е.. все пак знаете легендата. Шипка не е никак лесна за покоряване. Трябва голяма сила, за да го направиш - особено по този "път", по който ние минахме.
Чуха се звънци от доброволците на пункта, а майка и татко ме чакаха на бариерата. Както ми беше тежко, изведнъж се успокоих и ми олекна доста. На пункта отново цареше веселбата. Там бяха и някои приятели от по-дългата дистанция, които се бяха отказали и поприказвахме хубаво. Бях си оставил една торба с багаж при организаторите и ми я донесоха. Преоблякох се набързо, сложих слънчевата шапка. Все пак е средата на юли и през деня слънцето ще ме изгори здраво. Изпратих нашите към Бузлуджа да ме чакат и поех на пътя.

image
около 09ч сутринта с Венци и Иво обединихме сили по пътеката, част от Ком-Емине, от Шипка до Бузлуджа и под звуците на радиото бързо премятахме километрите и вече се наслаждавахме на красотата на паметника на вр. Хаджи Димитър.
image
image
image
image
image
image
image
image
Майка и татко ни чакаха горе и бяха приготвили плакат с надпис "Давай, Митко", който много ми приповдигна настроението. Приятелите от Равногор организираха този пункт заедно с Допелхерц и спряхме да си поговорим. Винаги е хубаво да видиш познати физиономии, докато обикаляш из страната - без значение на разходка или на състезание. На този пункт вече имаше някакво спокойствие, защото казват че най-трудното е минало. Но пък от друга страна денят едва сега започваше и вече беше около 25-30 градуса, което ни изморяваше зверски.
image
image
image
На следващия пункт Младост (някъде около ветрогенераторите) спряхме да хапнем супичка. Не знам кой нормален човек с тази жега би ял гореща супа, но ето че майстор готвача ни слага с Венци да седнем, докато ни носи от домашната му супа. Е, няма такава вкусна супа, честно! 

Тръгнахме нагоре към ветрогенераторите и изкачихме най-високата точка на трасето (около 1500 метра н.в. може би) и тръгнахме надолу към хижа Българка. Там се оглеждах за Краси, който е фотограф и знам, че обича да снима с гледка към перките - може би най-магнетичните места. Малко по-късно го намираме край една поляна, пробваме да направим нещо весело като за снимка и спускаме надолу. Някъде там започнаха да ни настигат и задминават част от бегачите на 76км дистанция.

Краката натежават, пришките започват да се усещат. Движим се двамата с Венци и си се пооплакваме по малко, после потичаме, и така. 

Някъде около обяд стигнахме до хижа Българка. Там винаги има огромна софра и няма как да не отделим малко внимание. Динята навсякъде беше приказно сладка, ябълките и краставиците пресни, а филиите с лютеница или шоколад бяха сякаш най-вкусните, които съм ял. Там бяха Димитър и Тони от Basecamp и се заприказвах малко. Напълних си кока-кола в едното шише, вода в другото и съм готов за спускане. През деня беше по-приятно за движение, защото виждаш къде стъпваш и можеш да разглеждаш наоколо, но пък жегата беше страшна. С бързо темпо ходене и тичане километрите вървяха.

image
image
15ч (събота - 18 час от началото на състезанието) Започвам да се спускам към пункт Станчов хан и още от далечината виждам Вили, майка и татко как ме чакат и се ентусиазирам. Тичам, а Вили крещи и маха с плакат (на който не успях да видя какво пише.. или много бързо съм минал или съм бил много изморен вече). Приближавам се и ми се хвърля на врата. Човек би си помислил: "Тази луда ли е? от 18 часа съм на крак, над 85км и тя си мисли, че ще имам сили да я нося?", ама аз се радвам да я усетя на врата ми и изобщо умората я няма за сметка на щастието.
image
Какво е щастие ли? Да бъхтиш 100км по нощите в планината сам, а най-близките ти хора да те мислят, да ти пишат, да звънят и да пътуват километри, за да са до теб и да те подкрепят. Повече не ми трябва.

Честно казано след този пункт бях доста енергизиран и исках вече да се приключва. С голям хъс потеглих нагоре по един от последните баири и изпреварих доста хора на по-късата дистанция, които ме поздравиха за силния дух и волята. (Благодаря за подкрепата на всички - наистина бяхте много яки)

16ч вече бях на "Спирката" - интересно място. Наистина си е спирка за автобуси, която си седи отстрани на пътя. Бях решил изобщо да не спирам, защото вече надушвах финала и само пийнах кола набързо да заредя. Оставаха още 7км, но ги бях минавал вече и бях уверен. Настигнах Тошко, приятел бегач на 76км и го подминах, защото "бързах". Оказа се обаче, че нямах никакъв спомен от това, което ме очаква. Мислех си, че много бързо ще долетя в Трявна, обаче се оказа че има още няколко изкачвания, които трябва да направя. Това малко ме срина - доколко психически, доколко физически не съм сигурен. Може би от мисълта, че си близо до финала тялото ти се отпуска и всичко става по-тежко. Не след дълго Тошко ме задмина, както и още няколко човека. Нямах много сили вече. Просто исках да свърши.

image
image
около 17ч (събота - ден втори) вече виждах Трявна под мен. Последни километри в града - затичвам се и чакам финала. Излизам на главната улица по мостчето към общината, където ме посреща доброволец да ме пита за номера. Тичам по паветата към финала и чувам еуфорията. Вили, майка и татко са там и крещят - вълнуват се може би повече и от мен. На колоната обявяват името ми и дистанцията. Ииииии финал! Трявна ултра вече е зад гърба ми. 100км растояние, 4000 метра изкачване по горски пътеки, една нощ в движение под звездите, малко повече от 20 часа, 9 пункта, стотици доброволци, стотици спътници по пътя, включително горски животни и странни шумове в гората, любимите ми хора, щастието - Трявна ултра 2021! Благодаря!

image
image
image
image
П.П. Минаха няколко дена откакто завърши това предизвикателство за мен и разбира се съм доволен. Разминах се само с няколко пришки и лека болка в сгъвките на коленете, но пък без мускулна треска и големи проблеми. На следващия ден се разходихме из Велико Търново и Трявна, а след това и до любимия ми Хотнишки водопад. Вчерта се прибрахме спокойно с колата. Някак с отминаването на времето започнах да усещам мащабите на цялото начинание и се впечатлих малко от себе си. 

image
А ти правил ли си нещо такова?

Би ли го направил? 

Нужно е само да го поискаш. Ти можеш!

Специални благодарности към всички замесени

  • Вили, която ме подкрепя месеци преди състезанието и ми беше забранила да се отказвам. Звъня ми по нощите да ме проверява какво се случва с мен и след успешния си финал на 42км пътува, за да ме види на Станчов хан и ме чака да ме прегърне на финала. Невероятна!
  • майка и татко, които ме посрещаха по пунктовете и се грижиха да съм в добро настроение и да имам всичко, което ми трябва.
  • Ани,Миро,Дени и Иво, които също бяха по трасето, но ми пожелаха успех и стискаха палци
  • Марто, Данчо, сестра ми и Пламен, които ме следиха по нощите как се движа и се вълнуваха с мен.
  • Всички приятели и познати по трасето, с които споделихме някаква част от него - Митака, Лечев, Поли, Радо, Тишо, Дими, Пламен
  • Всички доброволци по пунктовете, които се грижеха неуморно за всички нас - приятелите от Варна на старт/финала, приятелите от Търново Ултра на Шипка, приятелите от Равногор на Бузлуджа, приятелите от BaseCamp на хижа Българка и всички други познати и непознати хора.
  • На организаторите, хората маркирали трасето и всички, които бяха част от организацията. Лечев и ти! Маркировката към Шипка беше супер!
  • Всички познати, които бяха дошли на старта да ме поздравят и пожелаят успех.
  • Всички приятели, които ми писаха във фейсбук или ми се обадиха да ми пожелаят успех. Митак, благодаря за барчето! Не опрях до него, защото го пазех за критични ситуации (: 
  • И разбира се на всички, с които се засякохме по трасето - Митака от отбора в 5кмрън в първите километри, а след това Венци и Иво след Шипка почти до финала. 

Галерия със снимки



2 коментара
  • Avatar
    Боряна Костова, Юли 29 отговори

    Прекрасен, разказ Митко! Прекрасно преживяване! Усеща се енергията, любовта, вдъхновението...

    • Avatar
      Mitko on Trip, Септември 07 отговори

      Благодаря ти, Бори! Понякога ми е трудно да разкажа преживяванията, но друг път думите просто се следват една друга. Благодаря ви също за подкрепата на старта на състезанието и след финала. Цялото ви семейство сте вдъхновение за нас


Напиши ми коментар
reload