Background Image

Роженския манастир "Рождество Богородично" - завърнал се по-красив от всякога като феникс след пепелта

Post Image

Роженския манастир "Рождество Богородично" - завърнал се по-красив от всякога като феникс след пепелта


Роженския манастир "Рождество Богородично" се намира в югозападните склонове на Пирин планина в близост до най-малкия град в България - Мелник. 
image

image
/ малко история /
Кога и кой е създал манастира не е ясно. Това е така, поради големия пожар през XVII век, който уврежда голяма част от манастирския комплекс и изгаря манастирската библиотека. Най-старите предмети намерени тук са украшения и монети от времето на Михаил VIII Палеолог (1250-85г.).
Манастирът е възстановен в началото на XVIII век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година.

image

Нашето пътуване до Роженския манастир се случи някак естествено. Ходил съм доста пъти, понеже баба ми е от Сандански и това е едно от любимите места за посещение в района. Заедно с Мелник и Рупите това сформира моят топ 3 в района.

Този път пътувахме до там с Вили, сестра ми и нейния мъж и още няколко приятели. Пристигнахме в късния съботен следобяд в Роженския манастир и атмосферата беше доста приятна и успокояваща. Нямаше големи групи, нито много хора и това ни позволи да се насладим на времето си там.

image
Още на паркинга обаче ме посрещна изненада. Летенете с дрон забранено.. Ехх, язък.
Ама пък, ако го пусна от паркинга... кой ще ме види?  
Не, не! Ще бъда съвестен и няма да правя глупости. )

Влязохме вътре и момичетата трябваше да се наметнат, за да спазваме благоприличието в манастира. Вили набързо се преобрази в кун-фу боец. (или кунг-фу панда, ама не казвайте, че сте го чули от мен)
image

В манастирския комплекс беше доста красиво с цялата зеленина наоколо, натежалите от грозде лози и добре поддържаната градина.
image

В целия двор на манастира са изградени дървени пейки, където можете да поседнете и да се насладите на обстановката. На мен това ми е от любимите неща за правене. Да поседна, да подишам въздуха, да разгледам всичко наоколо. Защото има доста за гледане и много малки детайли, които често изтърваш в бързане. (а има и няколко котки, които обичам да галя)

image
Отбихме се за кратко в църквата, за да разгледаме иконописите, да запалим по една свещичка и да се помолим за здравето на близките ни.
/ Снимки от вътре няма и се надявам и вие да се въздържате от това действие, но пък бе много красиво /

image
След това се разходихме из двора и се качихме на втория етаж, където беше отворена трапезарията. Масивна дървена маса с пейки от двете страни заемаше почти цялата стая. В краят й имаше поставен дървен стол, наподобяващ трон, който много ме впечатли. За момент се пренесох във времената, когато са се събирали 20-30 монаси и се хранили заедно на тази маса потраквайки от време на време с приборите си.
image
image

Гледката от прозореца на втория етаж също не бе за изпускане. Не случайно манастира е изграден на върха на хълма. Тази гледка просто спира дъха.
image

Разходката ни в и около манастира продължи около час. Успяхме да се заредим с положителна енергия, а на излизане се отбихме до сергиите и си купихме магнитчета за спомен, домашни сладка и кремове.
image

Щрак една снимка за спомен от най-усмихната продавачка на сергията.
image

А тук сме убедени, че ще се връщаме отново и отново.

Галерия със снимки



Все още няма коментари. Бъди първи и напиши своя.

Напиши ми коментар
reload