Background Image

Връх Вихрен - мраморният гигант на Пирин

Post Image

Връх Вихрен - мраморният гигант на Пирин


Пирин планина е известна в планинарските среди с красивата си осанка, мраморните си гиганти и предизвикателната си природа. Тя е много красива, но може да бъде и много сурова, ако я подцениш.

Днес ще ви отведа до нея, за да посетим нейния първенец - връх Вихрен. Вихрен се издига на 2914м. надморска височина и е вторият най-висок връх в България и третият най-висок на Балканския полуостров. Причината за посещението му е новата ми поредица за 100-те национални туристически обекта на България.

Как се стига до него?

Вихрен се намира над гр. Банско в югозападна България (област Благоевград) на около 150км от София. Има няколко различни маршрута за изкачване на върха (можеш да видиш на Trips Journal тук ).

Днес ще ви разкажа малко повече за класическия маршрут, който ние избрахме. Той започва от хижа Вихрен. До нея може да стигнете с кола от Банско като това ще ви отнеме около половин час (16км.). Може също така да стигнете до нея с автобус от град Банско (разписание виж тук ). Хижата е построена през 1939-1943г. от туристическото дружество в Банско и е наречена Елтепе. Намира се на 1972м. н.в. и предлага топла храна и възможност за преспиване. Има около 120 места за нощуване и столова за 80 души.

* Тук слагам бележка, че от 15 юли до 15 септември пътят от м.Шилигарника до х. Вихрен е затворен от 8 до 16ч. Растоянието може да се измине и пеша, но го имайте предвид, за да не останете неприятно изненадани.

image

Колко време е необходимо?

Времето за изкачване от хижата до връх Вихрен е средно 3 часа. Нашата групата беше разкъсана като първите стигнаха за 2ч. 30мин. а последните за около 4ч. Предвидете си и около 35мин за път с кола от Банско до хижата.


Трудно ли е изкачването?

Общата денивелация е около 1000 метра, което си е доста изкачване. Като разстояние е между 3 и 4км, което означава доста сериозен наклон. С достатъчно почивки и равномерно темпо всеки може да се справи, като дори децата се справят отлично.


Кой номер е в книжката със 100те национални туристически обекта?

Връх Вихрен е под №2 в книжката. Печатът може да вземете след слизането от връх Вихрен на хижа Вихрен. Ако не можете да намерите хижаря винаги може да попитате прекрасната мека котка на хижата.
image

Много добра идея е да го комбинирате с печат №1, който може да се вземе от гр. Банско в Музеен комплекс, музей "Никола Вапцаров", музей "Неофит Рилски" или Веляновата къща.
 

За моето приключение

Първото ми изкачване на връх Вихрен бе точно преди 2 години. През 2019 година участвах в състезанието по планинско бягане "Пирин Ултра" (Pirin Ultra) на дистанция 38км. Мечтата ми да посетя точно това състезание бе свързана със събирането на звездата(б.р. комбинация от 3 медала от ултрамаратони свързващи се в звезда за която ще ви разкажа друг път), а също така и покоряването на връх Вихрен. Тогава преминах успешно дистанцията от 38км, но в бързината не успях да се насладя на изкачването. И реших, че ще се върна отново.

Този път се завърнахме с приятели да покорим върха с по-спокойно темпо и повече свободно време. Стигнахме с колата до х. Вихрен и паркирахме в близост (обикновено има доста посетители и местата не стигат). Още от там се откри гледката ни към "мраморния гигант".
image
Разменяме няколко приказки и поемаме по пътеката нагоре. Макировката, която трябва да следвате е червена на цвят. Пътеката на места се разклонява, но е важно да виждате отново червената маркировка. В началото се минава през малка горичка и по каменни реки. По-нагоре гората оредява, докато изчезне напълно и останете заобиколени единствено от камъни и трева. Аз, както знаете, имам голям опит в губенето и този път успях да добавя още една история към него. Нямам идея как, но с Вили успяхме да объркаме пътеката и да излезем от маркировката за около половин час (може би малко повече). И точно в този момент по време на едно изкачване пред нас пътеката пресякоха стадо диви кози.
image
Ние спряхме, за да не ги стреснем, и наблюдавахме като омагьосани как минават пред нас и спират да се насладят на гледката надолу към хижата. Първоначално видяхме една, след това се появи втора. Малко след тях се появиха още няколко, заедно с малките си. Приказен момент..

Но все пак имаме връх за покоряване и продължаваме нагоре. Малко по-късно се връщаме по правилната пътека и символ за това е надпис "Митко" и рисунка на.. кон? крава? динозавър? .. на нещо интересно. (напишете в коментарите какво е това според вас)
image
По своему си разделям изкачването на 2 етапа - първи етап е до билото, а вторият е финалното изкачване към върха. И в този момент достигаме билото и се открива гледка както към хижа Вихрен от едната страна, така и към Влахински езера от другата страна.
image
Е да не забравяме и гледката към връх Вихрен все пак. Колкото мъчно ни се струва изкачването сега, толкова сладко е като се качиш горе.
image
Последната част от маршрута е покоряването на върха. Тя е доста предизвикателна, защото наклона на изкачване става по-голям, а пътеката ту се появява ту изчезва между камъните. Бавно и внимателно с вече натежали крака виждаме табелата с името на върха изправена пред вас. И ето, че най-после го достигнахме. 2914 метра над морското равнище. За едно момче от Бургас това си е голяма разлика. Но пък каква гледка се открива във всички посоки и тя е неописуема. В този ден случихме на много хубаво и ясно време и успяхме да се насладим максимално. Планината се отвори пред нас и ние сме й благодарни. Обещаваме й, че ще се върнем отново и поемаме надолу по прашните пътеки към големия град..

image

Галерия със снимки



1 коментара
  • Avatar
    Вилия Михова, Ноември 08 отговори

    Видимо е, че на каменната плоча е изрисуван ЕДНОРОГ!


Напиши ми коментар
reload