Приключение до хижа Мазалат с любими приятели

• 02 Януари 2022
• Сподели във Facebook
• 3

• Категории:
• Пътеки / Гора,
• Планина,
• Приключение,
• Спиращи дъха гледки,
• в България,
• еко пътека,
• Хижа,

---

Хижа Мазалат е разположена на източната граница на Национален парк Централен Балкан. Намира се на 1620 м. н.в, в местността Мандрището. Хижата е част от маршрута Ком-Емине (Е3) - най-популярния туристически маршрут в България. Построена е през 1935г. и оттогава непрестанно се развива, за да предлага най-добрите условия. През миналата година (2021) D-Iotov изрисува втория етаж с невероятни приключенски пейзажи. Към хижата има още няколко постройки и може да приеме малко над 50 човека. Има електричество, вода и вътрешна баня/тоалетна, а кухнята е прекрасна. От трапезарията се открива гледка към масива Триглав, а прекрасната бяла котка създава усещане за свобода и спокойствие.

Как се стига до там? Колко време отнема?

Има доста маршрути, които водят до хижата. 

• х. Партизанска песен - 3ч. Ние избираме този маршрут до момента и ни е много приятен и спокоен, особено през зимата. 
• местността Лъгът (на 10км от с. Стоките) - 3ч.
• село Скобелево - 4:30ч.
• х. Узана - 3:30ч.
• х. Тъжа - 3:30ч.

Труден ли е маршрута?

Маршрутът, който ние избрахме е лек за хора с добра двигателна култура. Дълъг е 9км и има около 450метра изкачване. При нашето ходене в снега с почивки за хапване и игра успяхме да стигнем за 2ч 45мин. Според мен през топлите месеци ще бъде изключително приятен дори за малки деца.

Какво мога да посетя наблизо?

• вр. Вълчата глава - В близост до хижата се намира вр. Вълчата глава - той е на около половин час път. От него се открива страхотна гледка във всички посоки.
• Пеещите скали - Както името му подсказва това е резерват с големи скали. Наречен е така, понеже от силния вятър се чува интересно свистене от скалите. До него се върви около час.
•  вр. Голям Кадемлия - Хижата е добра стартова точка за маршрута до вр. Голям Кадемлия. Той е висок 2275,4м. и е един от най-високите в Стара планина. Преди време е бил военна зона и не е било възможно да се посети. Маршрута до там е доста тежък с много изкачване и трябва добра подготовка. Отнема около 3-4 часа.

Моето приключение:

Този път всичко се случи някак изведнъж, някак .... приключенско. Новата 2022 година тъкмо беше започнала, бяхме се наспали и изведнъж Вили каза: "Хайде да отидем на Мазалат?". Позачудих се малко кога ще стане, погледнах в календара кои дни са свободни и казах "Хайде!". Оказа се, че чак на 4-ти сме на работа и веднага писахме да си запазим 2 места за нощувка на 2ри януари на Мазалат. Интересното тук е, че няколко дена по-рано моите приятели Пепо и Женя от Rove'n'Roam ми бяха писали, че ще ходят да спят на хижа Мазалат на втори януари. Тъкмо се бяха прибрали за кратко от Белгия и нямахме идея как ще успеем да се видим. Ние отдавна сме фенове на тази хижа, но идеята че може да го комбинираме и да се видим с любими хора беше повече от страхотна.

Събрахме багажа, натоварихме любимата приключенска кола и потеглихме. По пътя се вълнувахме повече от обикновено и се чудихме дали ще стигнем до хижа Партизанска песен, където е началото на маршрута, преди Пепо и Женя. Обмисляхме да се хванем на бас, за да е по-интересно, но се оказа че сме на едно мнение. И двамата мислехме, че ще ги изпреварим. Все пак пътя от Варна е повече отколкото от София. Имахме също притеснения как ще бъде положението горе, защото в София нямаше изобщо сняг (някак неестествено за 2ри януари). 

Пристигнахме на паркинга, огледахме се и установихме че сме познали и сме първи. Започнахме да приготвяме раниците за прехода нагоре. И точно бяхме готови да тръгваме нагоре и по пътя се задава една кола. Заглеждаме се и гледаме точно нашите приятели пристигат с пълна газ. Показват се на прозореца и започват да викат от радост. Спират колата до нас и започваме да се прегръщаме, а те някак без дъх казват нещо от рода на: "Ама виеее, какво правите тук?", "Как така се появихте?" и още много въпроси. Разказваме набързо как сме решили да ги изненадаме и да се видим, а те също успяват да ни изненадат. Довели са си другарче с тях - Ели. (с Ели се познаваме от годините във Варна, когато ходихме с Пепо на катерене при СК "Чудните скали")

Събрахме набързо раниците, изядохме прекрасните мъфини, които ни беше приготвил Марти(сърдечно благодарим), облякохме се подходящо и поехме по прехода към х. Мазалат. Ние с Вили бяхме тежко оборудвани с термо клинове, термо блузи, дебели панталони, блузи, якета, а Пепо.. беше по къси гащи и тениска. В началото му се зачудихме, ама си го знаем колко е корав. Женя му се кара малко.. ама то нормално. Грижи се за него.



Малко след това осъзнахме колко по-добре е облечен от нас Пепо. Слънцето изпече, раздвижихме се по пътеката нагоре и започнахме да се загряваме. Докато вървяхме си припомнихме това, което сме пропуснали за другите през последната година и беше много приятно. Неусетно километрите се нижеха един след друг. По пътя зимата полека ни обгърна. Есенните листа и кишата отстъпиха място на красивите снежни върхове и щастието уютно се настани в душите ни. На няколко пъти спирахме, за да се целим със снежни топки, да се въргаляме в снега или просто да свалим още един кат дрехи от себе си. И стигнахме до любимото ни място - "Табелата"! (На тази табела при първото ни ходене до х. Мазалат решихме да пробваме да се приберем по автомобилния път и.... се загубихме доста весело)


Тук винаги е удобен момент за снимки, защото сме изминали по-голямата част от пътя и можем да се поотпуснем. Вече усещахме колко близо е хижата и мисълта за горящата камина и вкусния боб се въртеше в съзнанието ни. Минаваме още едно хълмче и вече виждаме пушещия комин на хижата. Не сме особено гладни, но мисълта за невероятния боб не ни дава мира. Поръчваме си по един. Бобът е толкова горещ, че излиза пушек от него и едвам се сдържаме да не го вкусим веднага. (Някои опитват и разбират, че не е добра идея)


След хубавото (вкусно) посрещане вече забелязваме как залезът се скрива зад масива Триглав, така приказно красящ прозореца на хижата, сякаш е изкусно нарисувана картина. Искаше ни се да се качим до вр. Вълча глава, за да изпратим слънцето, но в крайна сметка решаваме че няма време и ще снимаме от тук. С Пепо и Женя подготвихме дроновете и ги вдигнахме нагоре с идеята да хванем последните слънчеви лъчи. Красиво е! Не успяваме да направим мечтания кадър, но насладата е на лицата ни. Слънцето вече се скри и е време да се настаним край камината, за да се порадваме на приятната си компания, да поиграем игри, да се повеселим.



Бяхме взели няколко настолни игри, за развлечение. Новата игра "Събери България" на Българска история се оказа отлично попадение. Малка и удобна за носене, но изключително забавна. Любимата на Вили игра Telestrations също успя да ни накара да се посмеем хубаво и да се забавляваме. След игрите извадихме домашна луканка, сирене, винце, баница.. Вдигнахме наздравица за добрите приятели и щастливите приключения! За нас! Както похапвахме щастливо и Женичка явно захапа нещо и ни изгледа странно. Оказа се, че на нея се е паднала паричката от домашната баница, която донесохме. Късмета си е късмет, дори и да не го очакваш. И някъде там се прокрадна една идея.
- "Хайде да посрещнем изгрева на близкия хълм?" - каза някой съвсем уверено.
- "Хайде! Правим го!" - отвърнахме всички без капка съмнение.


При предишните ни посещения така и не успях да стана да видя изгрева. Валя и Пламен ме поздразниха умело и ето, че най-накрая дойде този момент. Легнахме си по леглата и всички навихме алармите дружно. Никой нямаше да скатава.

Изведнъж една аларма иззвъня, последва я втора. Един по един започнахме да се надигаме от леглата. Не беше чак толкова рано - някъде към 6:40, но пък толкова сладко се спи на хижа, че никак не ти се става. Облякохме се хубаво, приготвихме оборудването и тръгнахме в очакване на изгрева. Планът се попромени в движение и решихме да очакваме изгрева на хълмчето непосредствено до хижата. Бяхме сметнали, че от тази страна ще се покаже слънцето. В един момент небето стана приказно розово. Духаше много силен постоянен вятър, но се бяхме облекли добре. Вдигнах дрона и започнах да чакам първите лъчи.


В далечината мъглата бе покрила земята и приличаше на море. Точно зад него започна да се показва светлината, докато в един момент цялото небе не се "запали". Гледката беше... уау! Мъглата над земята, слънцето с огнени цветове, розовите облаци над него, перките на хълма.. Гледаш и се възхищаваш на това, което се случва. Останахме да гледаме слънцето как се показва може би към час, докато вече и последните останали с премръзнали пръсти се оттеглихме към топлината на хижата. А там ни очакваха едни страхотни пържени филийки със сладко и сирене. Ммм...




Нашите приятели събраха багажа и тръгнаха надолу, а ние останахме още малко да се поизлежим и да си починем от градския живот. Хубаво е да си там горе в планината, сред природата, далеч от цялата шумотевица. Но, ето че идва време да слизаме и ние надолу към х. Партизанска песен. Казваме "до скоро" на хижата и залепям първата ми лепенка "Mitko on Trip" на вратата. Обещаваме, че ще се върнем поне още веднъж тази година и тръгваме по пътя. Лека полека километрите вървят с усмивка. Наслаждаваме се на още един прекрасен слънчев ден в планината с нейните красиви гледки. Мислим си за Пепо, Женя и Ели - дали са стигнали вече, какви ли ги вършат. Вероятно и те се чудят същото за нас. И ето, че някак неусетно вече сме към края на пътеката и започваме да виждаме паркиралите коли през х. Партизанска песен. 




Качваме се в любимата приключенска кола и отпрашваме обратно към София.. По пътя изпращаме още един ден с невероятен залез и вече планираме следващите приключения.

---

Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
Сподели във Facebook