Скалния феномен Столо - перлата в короната на Понор планина

• 04 Април 2023
• Сподели във Facebook
• 3

• Категории:
• Пътеки / Гора,
• Планина,
• Приключение,
• Спиращи дъха гледки,
• в България,
• еко пътека,
• Кратко приключение,
• Приключение с приятели,

---

Скалния феномен Столо е перлата в короната на Понор планина. Намира се в близост до Своге по пътя от София към Монтана (на около 50км от София). Преходът до скалите е дълъг около 4км и е много приятен, а завършека на пътеката ще ви възнагради с красивата си гледка. Столо е скален венец и е известен със своите отвесни скали и невероятната панорама, която се открива към Витоша, Рила и връх Ком. 

Как се стига до скалния феномен Столо?

До Столо има няколко известни маршрута, но аз ще ви разкажа за нашия. Ние достигнахме с кола до село Добравица и по-точно Горна Добравица. До него може да стигнете като тръгнете по пътя София - Монтана, отбивате се на Бучин проход в посока Искрец, от там към Брезе (преминавате през него) и след това се завива надясно в посока Г. Добравица. Има табелки по маршрута, но бих ви препоръчил да си включите GPS, ако имате възможност. Точката на старта е ето тук - цък.
Преминахме през селото и не след дълго оставихме колата на отбивка след каменен оброчен кръст. 

От там се движим по бяло-червено-бяло маркировка и захождаме отляво към скалния венец. Не се притеснявайте, ако ви се струва че заобикаляте или се отдалечавате - това е напълно очаквано. Пътят преминава през иглолиста гора за кратко и след това завива надясно към процеп между скалите, откъдето ще се изкачите горе на платото. Пътеката продължава напред и точно преди феномена завива надясно. Пешеходният маршрут е дълъг около 3.5-4км. и се изминава за час и 15мин със средно темпо. До Столо е почти само изкачване, така че ако смятате за необходимо може да се екипирате с щеки.

Изтегли GPS трак

Колко време е необходимо?

Времето, което ви е необходимо за изкачване е около 1ч. и 15мин. Общо за качване, слизане и снимки ни отне малко над 3 часа.
Ако пътувате от София времето за път с кола е около 1 час в посока. 

Стръмна ли е пътеката? Има ли страшни участъци?

Пътеката има стръмни участъци и изисква да сте физически активни. Няма страшни участъци по пътеката. Единствено може да ви хване страх, ако застанете на ръба на скалите, понеже те са отвесно надолу и са доста високи.

Може ли да ми кажеш повече за маршрута до върха?

По маршрута няма вода и в по-голямата си част няма сянка. За слънчево време бих препоръчал шапка и слънцезащитен крем.
Теренът е основно трева и лепката кал с малко камъни. В случай, че е валяло последните дни може да станете жертва на подхлъзвания и да се окаляте приказно. Аз лично успях да опитам калта - консистенцията е прекрасна.

Подходяща ли е пътеката за малки деца?

Да, според мен можете да вземете децата си с вас и те много ще се радват на времето навън. Те обикновено не се затрудняват от изкачванията колкото нас възрастните. Трябва да внимавате повече, когато се качите на скалите и да наблюдавате по-внимателно децата.

Има ли удобно място за пикник наблизо?

По пътеката няма беседки или пейки, но ако си носите одеяло за пикник имате огромен избор от локации. До самия феномен Столо поляната е доста равна и приятна.

Кога е най-подходящо да го посетя?

За посещение бих ви препоръчал пролет или есен, но почти цялата година е подходяща за посещение. Двете основни неща, които ме отказват за лято/зима са изцяло откритата към слънцето пътека и равното плато до скалите, където нямаш никакъв начин да се скриеш от вятъра.

Мога ли да взема кучето си?

О, да и изобщо не трябва да се колебаете. Нашето куче Джери бе много щастлива да тича из природата и постоянно се движеше напред-назад, за да намери всичко интересно. Имаше също така и други хора с кучета, които бяха тръгнали по пътеката.
* Добре е, ако имате притеснения за кучето си да го вържете при достигане до Столо, понеже там скалите са отвесни и опасни.

Какво интересно има наблизо?

Съвсем наблизо можете да посетите красивия водопад Добравишка Скакля. Ако имате повече време може да се отбиете до гара Бов, където започва екопътека "Под Камико", а също така има и панорамна площадка. Вазовата екопътека до водопад Скакля също е отличен вариант за разходка.

 

За моето приключение

Отдавна имам желание да посетя Столо. През 2021 година направихме първи опит, но не бяхме много добре подготвени. Избрахме маршрут от село Зимевица и дълго време се движихме измежду нивите и стълбовете за електричество. В крайна сметка успяхме да стигнем почти до Столо, но нямахме време за повече, понеже трябваше да се връщаме. Още тогава срещнахме овчар по пътя, който ни каза за значително по-късия маршрут и ни се учуди на издръжливостта. На връщане пък успяхме да изгубим колата (т.е. не успяхме да я намерим) и едвам се прибрахме навреме. Всеки път чудни истории :)

Сега, две години по-късно, направихме доста по-подготвен опит да достигнем до Столо. Още с пристигането в Горна Добравица видяхме две коли, които бяха пристигнали преди нас и вече знаехме, че сме на прав път. Нямахме за цел да бързаме, понеже аз съм след операция на коляното и все още изпитвам затруднения при движението. Нашето куче Джери пък от известно време не е ходила на приключения и непрестанно тичаше напред, за да разгледа и назад, за да ни провери до къде сме стигнали. Не след дълго излязохме от селото и разбрахме, че вчерашния дъжд ще направи задачата ни още по-трудна. Пътеката бе доста кална и хлъзгава, а на мен не ми отне много време до първото залитане. За щастие успях да се подпра с ръка и да спася чистите дрехи.

От дясната страна вече се виждаше скалния масив с феномена Столо и ни правеше нетърпеливи да го достигнем. Пътеката обаче имаше друго мнение и се движехме в противоположна посока. Преминаваме през иглолистна горичка и забелязахме групичката, която ни бе изпреварила малко по-нагоре на пътеката. Скоро пътеката направи завой надясно и се насочихме към пролуката между скалите, откъдето щяхме да се изкачим до платото. Признавам си там ми беше трудно и се възползвах от помощта на щеката, за да се изкача без да напрягам много контузеното коляно.

Вече бяхме на платото и пътеката стана по-тясна и не толкова стръмна. Още десетина минутки и след леко объркване забелязваме как се вее флага на Столо. Насочваме се директно натам с нетърпение. Времето през целия преход бе променливо с появата на жарко слънце и смяната му с мрачните дъждоносни облаци. Със спускането към скалите се появи ураганен вятър и въпреки, че навън беше около 15 градуса се смръзнахме. Бяхме добре подготвени и си носехме дори ръкавици, но планината ни даде още един урок за това, което трябва да очакваме.

Намерихме си едни ниски храсти и се скрихме, за да мога да пусна дрона без да замръзна. За щастие си носех тежката артилерия DJI Mavic 2, което ми позволи да поснимам около 20мин. преди да се насочим по пътя на обратно. Още със слизането от платото вятъра спря, слънцето изгря и стана отново прекалено топло за всичките дрехи, които бяхме навлекли. Определено беше един вълнуващ ден сред природата.


Бързото слизане обаче ни позволи да посетим още едно място в близост, което си бяхме намислили. А кое е то ще разбереш в следващата статия.

---

Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
Сподели във Facebook