Връх Градо - диво бягство от големия град

• 24 Март 2024
• Сподели във Facebook
• 0

• Категории:
• Пътеки / Гора,
• Планина,
• Приключение,
• Спиращи дъха гледки,
• в България,
• еко пътека,
• Кратко приключение,

---

Връх Градо се намира в Понор планина. Със своите 1082 метра той определено не е най-високият връх в планината, но пътеката до него ще ви очарова и плени. Намира се в близост до село Брезе , което е малко встрани от пътя София - Монтана, на около 50км от София. Пътеката до върха е дълга 5.5км и се изминава за час и половина с нормално темпо. Върхът не е много ясно обособен, но от там се открива страхотна гледка към село Брезе, село Добравица и скалния феномен Столо, който е един от символите на Понор.

Как се стига до връх Градо?

Нашата разходка към връх Градо започнахме в центъра на село Брезе. Имаше едва няколко места за паркиране, но успяхме да си намерим място. Точно там до детския кът е и информационната табела, която ще бъде началото на нашия маршрут. Линк към гугъл координати тук.

От там следвате зелената маркировка, която тръгва вдясно и се спуска надолу покрай "кафе цар Демян". Пресичате река Брезенска и се озовавате до красива чешма. От там пътеката ви води наляво и надясно по чудати горски пътечки до върха.

Изтегли GPS трак

Колко време е необходимо?

Времето, което ви е необходимо за изкачване е около 1ч. и 30мин - 2 часа. Общо за качване, слизане, малка почивка и снимки ни отне около 4 часа.
Ако пътувате с кола от София времето за път е около 1 час в посока. 

Стръмна ли е пътеката? Има ли страшни участъци?

Пътеката до върха е много приятна и няма стръмни или страшни участъци. Любопитно тук е, че по пътя за върха се редуват изкачвания и спускания. Пътеката се вие в гората през по-голямата част от времето, а единственото по-притеснително място е гледката от самия връх.

Може ли да ми кажеш повече за маршрута до върха?

Пътеката се движи през по-голямата си част в гората, а на няколко пъти за кратко се появявате на поляна и можете да се насладите на чудни гледки. Препоръчвам ви да си налеете вода на чешмата в началото, защото след нея няма източници на вода. Още в началото над чешмата (вляво) има маса с пейки, където можете да спрете на пикник, а малко по-нагоре има и изградена беседка с покрив за почивка или заслон при дъждовно време.

Пътеката е прекрасна за посещение през всички сезони (според мен) и е добра идея за бягство от големия град. Не е много популярна, но за сметка на това маркировката е отлична.

Подходяща ли е пътеката за малки деца?

Да, бих ви препоръчал да посетите тази пътека със своите деца и/или своето куче. Пътеката е приятна и може да се тича, а единствено трябва да се подходи с внимание към финалната точка на самия връх.

Има ли удобно място за пикник наблизо?

Масата с пейки над чешмата и беседката в първия километър от пътеката са двете изградени места за почивка. В случай, че си носите одеяло за пикник можете да се излегнете във втората половина на пътеката и да се насладите на усамотение и спокойствие. 

Кога е най-подходящо да го посетя?

Ние посетихме пътеката в слънчев ден през ранна пролет (март месец) и тя бе много приятна за разходка. С удоволствие бих я посетил също през лято и есен, но може би бих се замислил за слънцезащитен крем. През зимата бих заложил на добра екипировка. Общо взето е подходяща за целогодишно посещение, но задължително вземете със себе си доброто настроение.

Мога ли да взема кучето си?

Ама разбира се! Пътеката е доста широка и няма много туристи, което може да бъде рай за вашето куче. Много аромати, добра тренировка и свобода за тичане ще направят него толкова щастливо, колкото ще бъдете и вие в края на разходката си.

Какво интересно има наблизо?

В непосредствена близост е прекрасния водопад Добравишка Скакля. На отсрещния хълм пък се намира скалния феномен Столо. Тези два обекта определено са подходящи за комбинация в един ден.

Също така можете да посетите екопътека "Под Камико" край гара Бов, панорамната площадка край гара Бов, Вазовата екопътека и водопад Скакля.

 

За моето приключение

От известно време се каним да посетим връх Градо. Вили ми сподели, че иска да го посети, а аз от своя страна се съгласих без колебания. За съжаление на няколко пъти се разминавахме с него заради неотложни ангажименти, проблеми с колата и други, но в крайна сметка успяхме да стигнем до началната точка - а именно центъра не село Брезе.

Оставихме колата на малък площад с едва няколко паркоместа и се насочихме към красиво изрисуваната спирка и табелата с маршрути в района. В далечината зад спирката небрежно поглеждаме към нашата цел за деня - връх Градо. От нашата позиция той изглежда много внушителен и гордо се извисява над селото. В последствие обаче разбираме, че разходката до него е доста приятна, но едно по едно.

В началото изпитваме леко объркване накъде точно да започнем с пътеката, но продължаваме по уличка, вдясно от спирката, която се движи надолу към реката. Преминаваме покрай кафе "Цар Демян", което се оказва правилен избор и ви препоръчвам да го използвате за ориентир.  Пътеката се спуска между къщите и ви води към малка река с красива чешма и барбекю. Определено е приятно място, но за нас е твърде рано за почивка и го оставяме като вариант за връщането.

След като пресякохме реката се пренасяме в един прекрасен горски свят. Пътеката, която всъщност е с размерите (и може би предназначението) на автомобилен път е много лека и приятна. Не след дълго влизаме в борова гора, а пътя криволичи и открива пред нас различни гледки. Виждаме панорама към село Брезе, а в далечината скалния феномен Столо. Малко селд това виждаме скални масиви, а след тях достигаме голяма поляна с гледка в различни посоки.

След тази поляна пейзажът малко се променя от боровата гора към храсти и широколистни дръвчета. Пътеката се движи през повечето време в сянка под дърветата и е доста приятна и прохладна. По едно време забелязваме интересна къщичка на дървото, а също така и каменен кръст. (Къде се намират те ще оставя вие да открите.. )

В един момент достигнахме до разклонение на пътя и първо такова, в което не открихме маркировка на ТД Понория. Оказа се всъщност, че и двете пътеки водят към върха. ( Ние тръгнахме по дясната, а след това опитахме и лявата. ) След кратко изкачване достигаме до нашата цел - връх Градо. Честно казано очаквах да има някаква точка или кота, но прекрасната панорама към село Брезе и Понор планина ме разсея от всякакви такива помисли.

Кратка почивка за усмивки и игри с нашето куче Джери и тръгваме обратно по пътеката. Оказа се, че лекото спускане наобратно е перфектния начин кучето ви да гони топка без да се налага да я хвърляте постоянно. На връщане се забавляваме и се наслаждаваме на красивите гледки, докато неусетно стигаме долната част на пътеката и спираме за почивка в малка беседка.


Не след дълго се изкачваме леко към селото и нашият приключенски ден е към своя край. В колата вече се кроят планове за следващи дестинации, а Понор планина определено има своето място в тях. До нови срещи!
 

---

Специални благодарности към Сдружение Понория, което се е погрижило за прекрасната маркировка и хубавия маршрут. 

---

Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
Сподели във Facebook