![Post Image](/files/images/305/fit_1440_960.jpg)
Екопътека Златна Панега - райско кътче на час от София
Екопътеката Златна Панега се намира в района на град Луковит. Разположена е по бреговете на едноименната река и преминава ту от едната страна на реката ту от другата. Пътеката е кратка и лека, но определено ще ви плени с красотата на природата наоколо и спокойствието, което се усеща по време на разходката. Прекрасни дървени мостчета ви пренасят над реката, докато се наслаждавате на красивите й цветове и приказната природа наоколо. А ако се чувствате приключенски настроение може да изследвате и пещерата "Темната дупка", покрай която минава пътеката.
* Пътеката не е кръгова, което означава че трябва да се върнете по същия маршрут до началната точка.
Как се стига до екопътеката?
Екопътеката се намира на 110км от София в началото на град Луковит. До там се пътува по магистрала Хемус и се достига малко повече от час. За да стигнете до пътеката паркирате колата вляво на пътя (като идвате от София) точно на входа на град Луковит.![От София до "Искър-Панега" е малко над 1 час image](/files/images/307/resize_1440_960.jpg)
Колко време е необходимо?
Пригответе си около час-два. Пътеката е дълга 1600 метра и се връщате обратно по същия път (общо 3200метра). Определено си предвидите време за снимки и пикник.Стръмна ли е? Има ли страшни участъци?
Пътеката е доста равна и приятна. Единствено в началото има един стръмен участък, който може да избегнете. Още на тръгване от паркинга може да минете под изкуствено създаден мост с табела "За младите и смелите", който минава по стръмни мостчета и слиза до реката. Вдясно пък има пътека, наречена закачливо "За бабите и внуците", която стига до същото място по доста по-полегат терен. Двете пътеки се събират стотина метра по-надолу край беседка.Мога ли да взема кучето си?
Да, можете. Трябва да знаете обаче, че стъпалата на мостчетата са доста стръмни и може да се наложи да помагате/носите своя любимец. Също така има табели изискващи кучетата да бъдат на повод и с намордник.![Мостчетата по пътеката image](/files/images/308/resize_1440_960.jpg)
Мястото има ли любопитна история?
Знаех си, че ще попиташ! Абсолютно да! Легенда разказва, че водите на река Златна Панега извират от Рилските езера. Овчар, който пасял стадото си в Рила, хвърлил гегата си по една овца, но гегата паднала в езерото и поътнала. Овчаря бил скрил в нея златни монети и търсил ли търсил гегата, но не я открил. Години по-късно дошъл в района на Луковит да купува овце и видял своята гега в една воденица по реката. Попитал воденичаря откъде е намерил гегата. Той му отвърнал, че реката я донесла. Овчаря счупил гегата и от нея изпаднали скритите жълтици. "Златна е тая Панега" възкликнал овчаря.От тогава се носи поверие, че който хвърли монета в Панега, му се връща в злато.
![Реката Златна Панега image](/files/images/309/resize_1440_960.jpg)
Може ли да се пътува по вода?
Екопътеката може да се измине и по реката с лодка, водно колело или каяк. Може да си наемете на място или да използвате свое оборудване. По реката може да изминете цялата екопътека от 3600 метра и да стигнете до края, който е достъпен само по вода.(Пешеходно може да се стигне само до т.5 от маршрута, а по вода може да се мине целия)
![Маршрута на екопътеката image](/files/images/310/resize_1440_960.jpg)
Какво интересно има наблизо?
В близост до екопътеката се намира пещерата "Проходна" (по-известна като Божиите очи). До нея може да стигнете с кола или по пешеходен маршрут от самата екопътека дълъг 10км (в едната посока).![Пещера "Проходна" image](/files/images/311/resize_1440_960.jpg)
За моето приключение
Още преди време научих за екопътеката Искър-Панега, понеже бях виждал доста хора по групите да си качват снимки от небезизвестните мостчета. Бях си я записал в списъка с обекти, които искам да посетя и чакаше своя ред. Но този път причината да я посетя беше моят приятел Симо (Симеон Стойнев). Той живее във Варна и дойде за седмица при приятели в София. Попита ме: "Митаче, искаш ли да ходим някъде на приключение?", а на този въпрос има само един възможен отговор. Започнах да обмислям варианти, а той ми каза екопътеката "Искър-Панега" - там ми се ходи.![Приключенската ми кола image](/files/images/312/resize_1440_960.jpg)
Неделя. 8 сутринта. Четирима приятели, куче и приключенска кола. GPS-ът е включен и потегляме.
![Компанията е готова за приключение image](/files/images/313/resize_1440_960.jpg)
Въпреки, че сме в края на март температурата навън едва минаваше нулата. Приключенската кола се оказа доста прохладна през зимата, но ето че стигнахме до град Луковит. Завъртаме се из града и стигаме до задънена улица - нещо като депо за стари коли. GPS-ът продължава, но път няма. Оказа се, че сме объркали крайната дестинация и въвеждаме коректното "Луковитска пътека Искър-Панега". Връщаме се обратно и успяваме да намерим паркинга. Навън вече слънцето огрява и малко успяваме да се сгреем. Поемаме по пътеката и достигаме до беседката (там, където се сливат началнити маршрути). Вляво от нея има мостче и въпреки, че сме прочели надписа (Екопътека надясно) решаваме да се отбием за няколко снимки и да се порадваме на красивата река. Цветът й е някак различен със сини нюанси. (По-късно разбрах, че е от високата концентрация на карбонати във водата).
![Аз и Симо си правим фотосесия на едно мостче image](/files/images/314/resize_1440_960.jpg)
След кратката отбивка продължаваме напред и достигаме до доста оживено място с няколко магазинчета за сувенири, храна и напитки, беседка и стоянка за воден транспорт. Спряхме да снимаме реката, защото беше страшно успокояваща и прочетохме легендата за овчаря. Някои от нас хвърлиха стотинка. (Ще ви кажем за златото..) Нататък пътеката стана доста кална, но пък това не отнемаше от красотата на природата около нас.
![Легендата за Златна Панега и Вили с Джери image](/files/images/315/resize_1440_960.jpg)
Не след дълго стигнахме до прочутите мостчета изградени на скалите над реката. Тесните пътечки са трудни за разминаване, но създават страхотен "декор" за снимки. На отиване имаше няколко човека и понеже не ни се чакаше решихме да се снимаме на връщане. Не правете като нас, защото на връщане светлината беше доста неприятна за снимки и малко се разочаровахме.
![Красивите мостове по екопътеката image](/files/images/318/resize_1440_960.jpg)
Малко след красивите мостчета стигнахме до пещерата "Темната дупка". Естествено, че нямаше как да я подминем и влязохме да видим какво има вътре. Любопитно е, че малко след като влязохме в пещерата усетихме как се затопля. Навътре е дълга може би 20тина метра, но е много тъмно (в Темната дупка,разбираемо..) и е нужно да си носите челник или с фенерчето на телефона да вървите внимателно. В крайна сметка стигнахме до задънения край и се върнахме обратно.
![Снимка пред пещера "Темната дупка" image](/files/images/319/resize_1440_960.jpg)
В края на екопътеката има нещо като магазинче с вендинг машини и доста пейки, където можете да спрете да похапнете и да си починете.
Тук срещнахме двама приятели в реката и спряхме да си поговорим с тях. Взех им бързо интервю с GoPro камерата. Почерпих ги с хляб. Бяха доста готини.
![Взимам интервю на две патки image](/files/images/320/resize_1440_960.jpg)
Основната част на екопътеката приключва тук. Табела указваща, че след нея има стрелбище някак ви отказва да продължите. Ние все пак продължихме от любопитство, но пътеката се отклонява от реката и се качва нагоре. Според табела след 11км достига до пещера "Проходна", но ние нямахме желание да проверим дали е така. Поне не този път.
![Пътека към пещера Проходна image](/files/images/321/resize_1440_960.jpg)
Кратка почивка на пейките и се връщаме по същия път обратно до колата. Преминаваме през мостчето и виждаме табелка с поздравления.
![Браво, вие минахте пътеката! image](/files/images/322/resize_1440_960.jpg)
На паркинга имаше доста табели за мивки, където да измиете своите ръце и обувки, но те както и тоалетните бяха затворени в този ден.
На връщане към София се отбихме да похапнем в ресторант "Добревски" в село Златна Панега. Тъй като бяхме с куче седнахме на маса отвън и похапнахме вкусно преди да тръгнем обратно към вкъщи заредени с много положителни емоции.
Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
Напиши ми коментар