​Потопената църква Свети Иван Рилски в язовир Жребчево

• 30 Септември 2024
• Сподели във Facebook
• 0

• Категории:
• Приключение,
• Спиращи дъха гледки,
• Историческо място,
• в България,
• Кратко приключение,
• Река / Езеро / Язовир,

---

Потопената църква "Свети Иван Рилски" е разположена в язовир Жребчево, в село Запалня. Построена е през 1891-1892 година и е била важен духовен център за местното население. През 1960-те години започва изграждането на язовира. Село Запалня, заедно със селата Жребчево и Долно Паничарево биват заличени от картата на България, а техните жители биват изселени.

Днес язовир Жребчево е петият най-голям в България и е разположен на 25 кв.км площ. Използва се за туризъм, риболов и различни водни спортове.

Как се стига до църквата?

Църквата се намира в източния край на язовир Жребчево. Най-близките големи градове до нея са Нова Загора (на 28км), Сливен (на 43км), Казанлък (на 46км) , Стара Загора (на 55км) и Велико Търново (на 73км). Намира се близо до подбалканският път и до нея може да се стигне най-удобно с автомобил.
Виж точна локация до църквата в Google Maps от бутона отдолу.
църква св. Иван рилски

Колко време е необходимо?

За да я посетите може да си предвидите около половин - един час. Църквата е много красива, но е малка и бързо ще я разгледате.

Църквата наистина ли е под вода?

Ние я посетихме в края на септември и нямаше никаква вода в близост. Според други източници през пролетта част от нея остава под вода и би била подходяща за посещение с каяк.

Мястото има ли любопитна история?

Да! Църквата "Св. Иван Рилски" построена през 1891-2 година. Строителството е било под ръководството на тревненски майстори. През 1923 година е била напълно изографисана, а на западната стена са изписани имената на 32 местни жители, загинали през войните . През 1965 година историята на село Запалня се преобръща и то бива заличено от картата на България с указ. Това принуждава всички жители да разрушат своите къщи. Те разрушават домовете си, събират годните за преизползване материали и се пръскат из страната. Единствено църквата се извисява над разрушеното село. Това се случва благодарение на свещеника Драган Стойков, който въпреки изричната заповед остава последен в селото чак до 1966 година.

След тази дата имуществото на храма се разпределя от Старозагорската митрополия по различни храмове. Камбаната на църквата отива в църквата "Св. Параскева" в град Твърдица и до ден днешен тя бие, за да оповести загубата на жител от вече бившето село Запалня.

Въпреки огромното усилие да бъде съхранен храма той бива осквернен и разрушен в голяма степен от вандали. Биват окрадени керемидите, колоните на покрива и каквото друго е отчетено като ценно. Именно това е причината църквата да остане без покрив, но въпреки всичко нейния кръст гледа към язовира, а тя стои гордо изправена и напомня за едни отминали времена.

Мога ли да взема кучето си?

Да! Ние посетихме църквата с нашето куче Джери, а там имаше още 2 кучета, които имаха оставени купички за вода и храна на входа. Ако си решил да я посетиш, моля, вземи консерва или пакет с гранули за кучета и им занеси. Ще бъдат много благодарни, а също и аз.

Има ли удобно място за пикник или нещо за хапване наблизо?

Да, в близост до църквата имаше беседка с пейки. За съжаление не я посетихме, понеже имаше шумна компания там, но изглеждаше доста приятно.

Кога е най-подходящо да я посетя?

Най-подходящото време е още този уикенд! Щом си попаднал на моята страница и четеш за църквата не се колебай, а се стягай и я посети. Сигурен съм, че ще ти хареса.

Ако я посещаваш през пролетта имай предвид, че тя може да бъде под вода. Вземи си подходящи дрехи, обувки и се приготви за приключение!
 

Какво интересно има наблизо?

В близост мога да ви препоръчам да посетите парк Аязмо и езерото Загора в Стара Загора. Също така резерват Карандила край Сливен, Шипченският манастир „Рождество Христово“ в град Шипка, резерват Боженци, град Трявна и още много други по-малко известни локации.
 

За моето приключение

От много време имам желание да посетя църквата, но все не можех да се наканя. През този уикенд бях организирал пътуване до летище Казанлък. Приятели ми подариха ваучер за полет със самолет и типично в мой стил в абсолютно последния момент си записах час да го използвам.

Времето през сутринта бе невероятно - слънчево и спокойно, а полетът със самолет незабравим. Прелетяхме над Казанлък и стигнахме до паметника Шипка, до връх Хаджи Димитър и паметника Бузлуджа, над село Енина, в близост до град Шипка и църквата "Рождество Христово", покрай язовир Копринка и други интересни локации. Определено много се развълнувах след като съм посещавал част от местата, а дори съм бягал на Трявна Ултра 100км през Шипка и Бузлуджа, та полетът бе доста емоционален. ( Прочети повече тук )
За фенове на въздушните забавления препоръчвам с две ръце хората от летище Казанлък.

След екстремните преживявания решихме да посетим и потопената църква в язовир Жребчево. В края на лятото язовирът се беше отдръпнал и можеше да се стигне с кола до самия вход на църквата. Ние спряхме малко по-далеч, за да се разходим и да се насладим на гледката. Тръгнахме към нея с нашето куче Джери, а отсреща се появиха две кучета. В първия момент се притесних, но видяхме че са доста приятелски настроени и се радваха много да ни видят. Църквата изглеждаше много впечатляваща и първо се забелязва кръстта, който се извисява над входа, иконата на Свети Иван Рилски и след това забелязваме линиите, които все още помнят до къде е достигала водата на язовира.

Въпреки, че църквата изглежда сякаш хвърлена на средата на нищото разбираме, че водата на язовира я е покривала и сме искрено изненадани. Днес водата е толкова далеч, че изглежда като малка рекичка, погледнато от тук. Църквата отвътре изглежда някак незавършена, но и също толкова съвършена. Сводът на църквата е единственото, което закрива небето и облаците над нас, а малките икони добавят към усещането за църква. Вътре има отделено място, където можете да запалите свещичка и да се помолите.

След като разгледахме вътре решихме да се завъртим около църквата и да я разгледаме отвън. Бих казал, че е доста впечатляваща гледка. С напредването на деня се появиха облаци и някак спомогнаха за чудния пейзаж. Но стига толкова за днес. Вкъщи ни очаква нашето голямо куче и тръгваме обратно към дома.

Дали ще се завърнем? Със сигурност през пролетта, за да видим водната премяна. А има и толкова много други чудни места наоколо, които да посетим.

---

Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
Сподели във Facebook