Background Image

Екопътека Искър-Панега - райско кътче на час от София

Post Image

Екопътека Искър-Панега - райско кътче на час от София


Екопътеката Искър-Панега се намира в района на град Луковит. Разположена е по бреговете на река Златна Панега и преминава ту от едната страна на реката ту от другата. Пътеката е кратка и лека, но определено ще ви плени с красотата на природата наоколо и спокойствието, което се усеща по време на разходката. Прекрасни дървени мостчета ви пренасят над реката, докато се наслаждавате на красивите й цветове и приказната природа наоколо. А ако се чувствате приключенски настроение може да изследвате и пещерата "Темната дупка", покрай която минава пътеката. 
* Пътеката не е кръгова, което означава че трябва да се върнете по същия маршрут до началната точка.
 

Как се стига до екопътеката?

Екопътеката се намира на 110км от София в началото на град Луковит. До там се пътува по магистрала Хемус и се достига малко повече от час. За да стигнете до пътеката паркирате колата вляво на пътя (като идвате от София) точно на входа на град Луковит. 
image
 

Колко време е необходимо?

Пригответе си около час-два. Пътеката е дълга 1600 метра и се връщате обратно по същия път (общо 3200метра). Определено си предвидите време за снимки и пикник.
 

Стръмна ли е? Има ли страшни участъци?

Пътеката е доста равна и приятна. Единствено в началото има един стръмен участък, който може да избегнете. Още на тръгване от паркинга може да минете под изкуствено създаден мост с табела "За младите и смелите", който минава по стръмни мостчета и слиза до реката. Вдясно пък има пътека, наречена закачливо "За бабите и внуците", която стига до същото място по доста по-полегат терен. Двете пътеки се събират стотина метра по-надолу край беседка.
 

Мога ли да взема кучето си?

Да, можете. Трябва да знаете обаче, че стъпалата на мостчетата са доста стръмни и може да се наложи да помагате/носите своя любимец. Също така има табели изискващи кучетата да бъдат на повод и с намордник. 
image

Мястото има ли любопитна история?

Знаех си, че ще попиташ! Абсолютно да! Легенда разказва, че водите на река Златна Панега извират от Рилските езера. Овчар, който пасял стадото си в Рила, хвърлил гегата си по една овца, но гегата паднала в езерото и поътнала. Овчаря бил скрил в нея златни монети и търсил ли търсил гегата, но не я открил. Години по-късно дошъл в района на Луковит да купува овце и видял своята гега в една воденица по реката. Попитал воденичаря откъде е намерил гегата. Той му отвърнал, че реката я донесла. Овчаря счупил гегата и от нея изпаднали скритите жълтици. "Златна е тая Панега" възкликнал овчаря.
От тогава се носи поверие, че който хвърли монета в Панега, му се връща в злато.
image
 

Може ли да се пътува по вода?

Екопътеката може да се измине и по реката с лодка, водно колело или каяк. Може да си наемете на място или да използвате свое оборудване. По реката може да изминете цялата екопътека от 3600 метра и да стигнете до края, който е достъпен само по вода.
(Пешеходно може да се стигне само до т.5 от маршрута, а по вода може да се мине целия)
image
 

Какво интересно има наблизо?

В близост до екопътеката се намира пещерата "Проходна" (по-известна като Божиите очи). До нея може да стигнете с кола или по пешеходен маршрут от самата екопътека дълъг 10км (в едната посока).
image
 

За моето приключение

Още преди време научих за екопътеката Искър-Панега, понеже бях виждал доста хора по групите да си качват снимки от небезизвестните мостчета. Бях си я записал в списъка с обекти, които искам да посетя и чакаше своя ред. Но този път причината да я посетя беше моят приятел Симо (Симеон Стойнев). Той живее във Варна и дойде за седмица при приятели в София. Попита ме: "Митаче, искаш ли да ходим някъде на приключение?", а на този въпрос има само един възможен отговор. Започнах да обмислям варианти, а той ми каза екопътеката "Искър-Панега" - там ми се ходи.
image
Неделя. 8 сутринта. Четирима приятели, куче и приключенска кола. GPS-ът е включен и потегляме.
image
Въпреки, че сме в края на март температурата навън едва минаваше нулата. Приключенската кола се оказа доста прохладна през зимата, но ето че стигнахме до град Луковит. Завъртаме се из града и стигаме до задънена улица - нещо като депо за стари коли. GPS-ът продължава, но път няма. Оказа се, че сме объркали крайната дестинация и въвеждаме коректното "Луковитска пътека Искър-Панега". Връщаме се обратно и успяваме да намерим паркинга. Навън вече слънцето огрява и малко успяваме да се сгреем. Поемаме по пътеката и достигаме до беседката (там, където се сливат началнити маршрути). Вляво от нея има мостче и въпреки, че сме прочели надписа (Екопътека надясно) решаваме да се отбием за няколко снимки и да се порадваме на красивата река. Цветът й е някак различен със сини нюанси. (По-късно разбрах, че е от високата концентрация на карбонати във водата).
image
След кратката отбивка продължаваме напред и достигаме до доста оживено място с няколко магазинчета за сувенири, храна и напитки, беседка и стоянка за воден транспорт. Спряхме да снимаме реката, защото беше страшно успокояваща и прочетохме легендата за овчаря. Някои от нас хвърлиха стотинка. (Ще ви кажем за златото..) Нататък пътеката стана доста кална, но пък това не отнемаше от красотата на природата около нас.
image
Не след дълго стигнахме до прочутите мостчета изградени на скалите над реката. Тесните пътечки са трудни за разминаване, но създават страхотен "декор" за снимки. На отиване имаше няколко човека и понеже не ни се чакаше решихме да се снимаме на връщане. Не правете като нас, защото на връщане светлината беше доста неприятна за снимки и малко се разочаровахме.
image
Малко след красивите мостчета стигнахме до пещерата "Темната дупка". Естествено, че нямаше как да я подминем и влязохме да видим какво има вътре. Любопитно е, че малко след като влязохме в пещерата усетихме как се затопля. Навътре е дълга може би 20тина метра, но е много тъмно (в Темната дупка,разбираемо..) и е нужно да си носите челник или с фенерчето на телефона да вървите внимателно. В крайна сметка стигнахме до задънения край и се върнахме обратно.
image
В края на екопътеката има нещо като магазинче с вендинг машини и доста пейки, където можете да спрете да похапнете и да си починете. 

Тук срещнахме двама приятели в реката и спряхме да си поговорим с тях. Взех им бързо интервю с GoPro камерата. Почерпих ги с хляб. Бяха доста готини.
image
Основната част на екопътеката приключва тук. Табела указваща, че след нея има стрелбище някак ви отказва да продължите. Ние все пак продължихме от любопитство, но пътеката се отклонява от реката и се качва нагоре. Според табела след 11км достига до пещера "Проходна", но ние нямахме желание да проверим дали е така. Поне не този път.
image
Кратка почивка на пейките и се връщаме по същия път обратно до колата. Преминаваме през мостчето и виждаме табелка с поздравления.
image
На паркинга имаше доста табели за мивки, където да измиете своите ръце и обувки, но те както и тоалетните бяха затворени в този ден.

На връщане към София се отбихме да похапнем в ресторант "Добревски" в село Златна Панега. Тъй като бяхме с куче седнахме на маса отвън и похапнахме вкусно преди да тръгнем обратно към вкъщи заредени с много положителни емоции.

Галерия със снимки


Все още няма коментари. Бъди първи и напиши своя.

Напиши ми коментар
reload