Невероятна Странджа! Красиви язовири, поточета и села в Странджа планина
Едно приключение из Странджа и красивите ѝ поточета и язовири. Има много красиви места, които са встрани от големите градове и големите пътища, които чакат да бъдат открити.
Моето пътуване се получи много случайно. Бях си вкъщи в Бургас и исках да отида да се разходя някъде наблизо, но не исках да е някое популярно място, а да видя нещо ново. Отворих картата и си казах:
- "Хей, кое име ти се струва интересно? Или някое място, което ти грабва погледа?". На пръв поглед ми харесаха няколко места край бургаските езера, но някак си не ме привлякоха към себе си. След кратко разглеждане видях язовира Ясна Поляна и ми се стори много привлекателно място. Аз съм дете на морето и обичам водата, обичам движение, обичам това прекрасно синьо.
Тръгнах натам без ясна цел и очаквания - не бях гледал дори снимки на мястото. Огледах единствено картата, за да видя през какво ще мина и видях село Ново Паничарево. Реших, че ще го огледам на място и ако ми хареса ще спра да разгледам.
Стана точно така тръгнах и стигнах до село Ново Паничарево и реших да вляза през селото да огледам какво интересно ще намеря - стигнах до средата и видях един малък детайл от мост над реката. Казах си това е спирам и ще се разходя. Селото ме посрещна с отворени обятие. Няколко души от селото ме видяха, че се разхождам и ме върнаха назад във времето с въпроса:
- "Момче, ти чий си?".
Отговорих, че не съм от селото, а съм дошъл на разходка и ме приеха много топло. Разказаха ми интересни истории от миналото на селото и ме насочиха към най-интересните места, които задължително трябва да видя.
И така стана, че от кратка отбивка по пътя се оказа, че съм прекарал почти целия ден в това село - разхождах се, поснимах, хапнах сладолед от магазинчето на центъра, качих се до най-високата точка, за да огледам наоколо и беше страхотно.
Все пак в следобяда успях да стигна и до язовир Ясна Поляна, което беше и първоначалната ми цел. Тъй като времето доста напредна реших да пропусна разходките из селото и се насочих директно към язовира. Дълъг черен път ме водеше до него, докато не стигнах табела за забранено преминаване. Върнах се и опитах по друг път, но отново греда. Оказах се точно под язовирната стена в място, което приличаше на изоставена мина. А стената изглеждаше изключително внушителна.
Тъй като бях попътувал доста, за да видя язовира реших, че няма да се отказвам. Паркирах колата и вдигнах дрона с цел поне през неговите очи да погледна язовира. Вдигнах го плавно над язовирната стена и пред мен се откри тази невероятна красота. Страхотно малко пътче по язовирната стена и една огромна водна безкрайност.
И каква стана тя.. От една скучна сутрин без план, разлагащ се на дивана, се озовах на тези страхотни места, които само очакваха да бъдат намерени. Денят ми се изпълни с щастие и невероятни спомени и една уморена голяма усмивка сияеше на лицето ми.
Странджа! Красива Странджа!
Не спирай да откриваш и да се забавляваш!
П.П. Във видеото има един кадър, който е физически невъзможен. Гледа ли достатъчно наблюдателно, за да видиш какво не е както трябва? Напиши в коментарите отдолу, за да видим какво си намерил.
Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
2 коментара
Понеже все още нямам коментари на сайта ще съм първият, който да напише такъв. Това приключение ми беше изключително приятно и бях очарован от красотата, която открих в тези села и язовири.
Много завладяващо настроение . Водата се качва по преливника на язовирната стена . Заобиколени сме от красиви неща ,само трябва да ги видим-странно е ,че някой не ги забелязват .
Напиши ми коментар