Изворът със змейската глава - Живата вода край с. Боснек
Изворът със змейската глава - Живата вода край с. Боснек
Изворът със змейската глава, извор "Живата вода" или "Чешмата на Щастието" са различни наименования за това прекрасно място край село Боснек. Намира се на едва 45км от София и е част от екопътеката на Боснешкия карст, която ще ви разкаже за най-интересните места от региона, растителните и животински видове, които се срещат тук, за историята на мястото и още много интересни неща.
Пътеката се изминава за около час и ще ви отведе до извора със змейската глава. Водата се захранва от река Добри дол, а самият извор спада към така наречените "спорадични" (действащи с прекъсване) извори. Това означава, че той извира на интервали с различна продължителност. В България не е известно за друг такъв извор, а в Европа има още един - във френските Алпите.
Как се стига до извора?
Село Боснек се намира на около 45км от София. Тук ви препоръчвам да оставите колата на паркинга на ул. Жива вода. В гугъл може да го намерите като "Паркинг за туристи с. Боснек". Има 10тина места за автомобили и е много приятно за паркиране.
Ако нямате автомобил може да пътувате с автобус 18. Той тръгва от централна жп гара в София и стига до село Боснек за около 45минути.
От паркинга продължавате по улица Живата вода напред, докато излезете от селото. След това вървите по широк път до самия извор. Не след дълго се появява колова маркировка (колове с номера), които ще ви съпроводят до разклон с голяма табела. Там хващате пътеката надясно към извора "Живата вода".
Колко е дълга пътеката?
Пътеката от селото до чешмата е дълга около 5км. С лежерно темпо и спиране за снимки се справихме за около час и малко с нея.
Има ли удобно място за пикник наблизо?
По време на пътеката на няколко места са поставени маси за пикник, а в края на пътеката точно до извора "Живата вода" има заслон с маси и барбекю, където дори може да си сготвите храна.
Стръмна ли е? Има ли страшни участъци?
Пътеката е изключително лека и приятна. Няма стръмни участъци и големи изкачвания. Единственото препятствие е това, че се налага да преминаваш реката по камъните от време на време, защото леко е заела пътеката.
Мога ли да взема кучето си?
Разбира се! По време на разходката срещнахме много хора с кучета и всички изглеждаха страшно щастливи. Нашата Джери се забавлява много и се топваше от време на време в реката за разхлада.
Мястото има ли любопитна история?
Оооо, да! Радвам се, че попита. За този извор се носят легенди, че може да усети дали един човек е добър или лош. Пред добрите хора водата потича силно, а пред лошите хора спира изцяло. По време на нашето посещение водата течеше силно и дори бълваше през ноздрите си.
Преди години османския пътеписец Евлия Челеби пък нарича извора с името "Чешмата на щастието". Според народните поверия извора има лечебна сила и до ден днешен може да се видят хора, които пътуват от далече до него, за да търсят изцерение."Чешмата на Щастието"
Какво интересно има наблизо?
Ако продължите стотина метра нагоре по пътеката над извора със змея ще достигнете до "Пещерата на Св. Иван Рилски". Според табела пред входа "в тази пещера Свети Иван Рилски за първи път потърси уединение с Бога". В пещерата е поставена икона на Богородица. Можете да я разгледате като си осветите с камерата на телефона. Пещерата не е много дълга и въпреки ниския си вход отвътре става малко по-висока и може да я разгледате леко приведени.
За моето приключение
Беше около Великден и с Вили имахме един свободен ден. От доста време гледам пътеката до извора "Живата вода", защото беше мечта на Вили да я посети и исках да я изненадам. Тръгнахме без да й казвам нищо, но след като се отклонихме по магистралата за Боснек тя веднага разбра и много се развълнува. Спряхме на паркинга "за туристи" на ул. Живата вода и тръгнахме по нея към изхода от селото. По пътя се впечатлихме много от хубавите къщи/вили наоколо и обсъждахме как ще имаме такава къща някой ден.
Нашето куче Джери се наслаждаваше на свободата и малко разлаяхме кучетата наоколо. Излязохме от селото и тръгнахме по пътеката. Съвсем малко след това се отбихме да се снимаме на табелата за природен парк Витоша.
По пътя имаше доста информационни табели (мисля 10 на брой) и спирахме често да прочетем какво интересно има в района. Оказа се, че край Боснек расте левурда (див чесън) и ние се зарадвахме и въодушевихме. Малко по-късно успяхме и да намерим левурда край реката. Набрахме си една малка торбичка и бяхме щастливи, че ще хапнем прясна салата щом се приберем.
Реката, край която се виеше пътеката, обаче беше поизлязла от коритото си и се движеше по нашия път. Наложи се на няколко пъти да кривваме през гората, за да стигнем сухи. За Джери пък прелялата река беше още една причина да се измокри и охлади в топлия ден.
На няколко места се отбиваме за кратко да се насладим на пролетните цветя, които са разцъфтели красиво и правят преживяването ни още по-прекрасно.
Някак бързо се озовахме вече на голямата поляна и видяхме табелата за разклона. Поехме надясно и тръгнахме да пресичаме реката. Малко по-нагоре се виждаше извора и течащата вода. Няколко крачки, малко баирче и ето че сме тук.
Легендата гласи, че извора тече само пред добрите хора, а ето че пред нас водата тече бурно и прелива дори през носа на змея. Щастливи сме! Красивата чешма ни пренася в приказките за змейове, златни ябълки и други легенди. Размечтаваме се за момент и сядаме да починем на пейките в близост. Заприказваме се с двойка мъж и жена, които са седнали до нас и обменяме опит за места за приключения. След кратка почивка решаваме да продължим нагоре по пътеката и да видим накъде продължава.
Не след дълго достигаме до малък водопад с икона пред него. Малко по-нагоре пък има плоча и някаква дупка. Прочитаме, че това е пещерата където св. Иван Рилски е търсил уединение. Влизаме през тясната дупка, за да погледнем и се оказва че пещерата не е толкова ниска и тъмна, колкото изглежда. Утихваме за миг да се насладим и излизаме навън.
Според табелите екопътеката на Боснешкия карст е 10км и е кръгова, а до момента сме изминали едва 5км. Опитваме да намерим накъде продължава пътеката, но неуспешно и решаваме да се върнем обратно по същия път. На връщане решихме да пробваме още една пътека и се загубваме в гората. Малко по-късно се връщаме на правилната пътека и настигаме група хора с куче. Спираме да си поприказваме с тях и ето, че стигнахме селото.
Ехх, че бързо свърши тази разходка. Ще трябва да се върнем отново.
До нови срещи, извор "Живата вода"
до нови срещи, село Боснек
Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
Напиши ми коментар