Екопътека "Под камико" - за водопадите на Бов с любов
В България има доста екопътеки, а също така и доста водопади, но екопътека с толкова много водопади не знам дали има. Един от най-красивите райони в Искърското дефиле е района на Бов и тук ще се отправим на приключение в търсене на водопада "Под камико". Това, което обаче не сме очаквали е, че на всеки завой по пътеката ще се натъкнем на нов прекрасен водопад, а ромоленето на реката ще ни съпровожда почти до крайната ни дестинация.
Как се стига до екопътеката?
Екопътеката "Под камико" започва от невероятно красивия стадион "Скала" в с. Бов. Бов се намира на около 55км от София в посока Враца.
Ако пътувате от София с кола карайте внимателно, защото пътя покрай Искърското дефиле е с много завои и е опасен. Пътят с кола от София до Бов е около час и 15мин.
Друг вариант е да пътувате с любимото БДЖ. Има повече от 10 влака в посока София - Бов през деня и имате голям избор за час за пристигане и тръгване. Времето за пътуване с влак от София до Бов е между 1ч. и 1ч. и 10мин и струва около 4лв. в посока. От ЖП гарата пътеката ви се увеличава с 600-700 метра леко изкачване към стадиона.
Колко е дълъг прехода до водопада?
Преходът до самия водопад е около 4.5 километра и ние го изминахме за час и 15 минути. На връщане имате избор дали да се върнете по същия път или да направите пълно кръгче като минете над водопада и се спуснете през гората. И двата маршрута са горе долу еднакво дълги. Ние решихме да направим пълното кръгче и навъртяхме малко под 9км до началната точка. ( Според официалната информация е 6.75км цялата обиколка )
* При пълният маршрут до водопада се движите покрай реката, а на връщане се отдалечава от нея и се движи през гора. Доста спокоен и широк път с гледки към Искърското дефиле на няколко места.
* Пътеката от стадиона до водопада не е особено широка и е малко по-трудно да се разминават групи от хора. Имайте го предвид, ако решите да се връщате по нея обратно.
Главната пътека на няколко пъти продължава в грешната посока и е добре да следвате внимателно маркировката. Можете да прочетете в "Моето приключение" подробно описание или да си изтеглите GPS трак за маршрута.
Изтегли GPS трак
Колко е висок водопада?
Бовски водопад или още известен като водопад "Под камико" е висок около 20 метра. Водата се разбива на няколко места и се отклонява, което го прави изключително красив и подобен на водопад Добравишка Скакля, който посетихме наскоро.
Множеството по-малки водопади по пътеката са с различна височина до десетина метра.
Колко време е необходимо?
Бих ви посъветвал да си отделите 3-4 часа за спокойно посещение на водопада и приятна разходка. Природата в този район е много красива и е добре да имате време да се насладите на гледките. Нашата обиколка бе малко под 3 часа без особени почивки.
Кога е най-подходящо да го посетя?
Водопадът е най-пълноводен през пролетта, разбира се. Бих ви препоръчал да го посетите в месеците април/май. През есента той почти изцяло пресъхва, но пък разходката е все така приятна.
Не бих ви препоръчал да го посещавате след като е валяло, понеже пътеката става доста кална и може да ви развали удоволствието.
Имам ли нужда от специална екипировка?
Не! Пътеката е проходима без специална екипировка. При нашето посещение обаче на няколко места липсваха или бяха счупени мостовете за пресичане на реката и това бе доста вълнуващо да прекосим по камъните. Признавам си, че си намокрих и двата крака, понеже не бях с водоустойчиви маратонки, а реката бе доста пълноводна.
Съвет от мен - обуйте си обувки с хубав грайфер и водоустойчиви, особено ако посещавате през пролетта.
Стръмна ли е пътеката? Има ли страшни участъци?
Има няколко по-стръмни изкачвания, но не бих казал че е нещо кой знае какво. Страшни участъци няма.
По пътеката срещнахме по-възрастни хора, които бяха с щеки и може да обмислите този вариант ако ви затрудняват изкачванията.
* Това място от снимката е встрани от пътеката, но можете да се отбиете, за да си направите снимка по желание.
Мога ли да взема кучето си?
О, да! Пътеката е идеално място за вашето куче да потича на спокойствие. Имаше още няколко човека с кучета и повечето хора ни се радваха. Нашето куче Джери бе много доволна от разходката и заспа още в колата на връщане към София.
Има ли удобно място за пикник наблизо?
Пейки с маси видяхме единствено в селото над водопада и по пътя от водопада към стадиона, който преминава през гората. Там имаше също така чешми и бих казал, че е подходящо място за почивка и хапване. В случай, че си носите одеяло за пикник може да хапнете на стадиона, над водопада в село Бов или някъде по пътя на връщане.
* Над водопада в селото имаше чешма и вендинг машини с различни напитки и снаксове, ако сте много прегладнели.
Какво интересно има наблизо?
- Стадион "Скала" - началната точка е един от най-красивите стадиона в страната. Сгушен между скалите този стадион е местното съкровище на Бов. Не знам дали се играят футболни мачове на него в момента, но определено си струва да го разгледате и да се насладите на красивата природа.
- Панорамна площадка в с. Бов - няколко стотин метра по-нагоре от стадиона се намира тази панорамна площадка. От нея се открива гледка към долината на Искър и заобикалящите скални венци. Не знам дали бих пътувал специално за нея до там, но е прекрасно място за посещение след прехода до водопада.
- Вазовата екопътека и водопад Скакля - съвсем наблизо от другата страна на реката започва любимата пътека на Иван Вазов. Признавам си, че нейната красота е неповторима и си струва да я посетите поне веднъж. Водопад Скакля пък е изключително красив и със своята височина от 85 метра е много впечатляващ.
- Вазовата къща ❌ - при пълния маршрут след като слезете от гората и излезете на главния път за стадиона ще видите жълта табелка "Вазова къща", която сочи в обратната посока. Тази къща, привидно изглеждаща близо, всъщност се оказа на час и половина път в едната посока. След проучвания обаче се оказа, че тя е рухнала в началото на 2023 година и вече освен руините няма какво друго да видите.
- Скален феномен Столо - перлата в короната на Понор планина. Този скален венец е известен с отвесно отрязаните си скали, а панорамната гледка от него направо ви спира дъха. Преходът до него е по-кратък и не е особено труден. Подходящ е най-вече за пролет/есен или през лятото при по-прохладни дни. Може да прочетете повече за него тук.
- Водопад Добравишка Скакля - малко известен, но много красив водопад в Понор. При него намирам доста прилика с водопада "Под камико" и ако ви е харесала днешната разходка определено ще се насладите и на неговата красота. Преходът до него е много лек, а водопадът не отстъпва по красота на някой от по-високите си събратя. Може да прочетете повече за него тук.
За моето приключение
Избрахме тази екопътека за нашата съботна разходка в края на април. Прогнозата беше подготвила дъжд, но чак за следобяд и решихме да се разходим сред природата преди това. Спряхме се на екопътека "Под камико", защото сега е сезонът за водопади и искахме да се насладим на пълната им красота. Всъщност аз съм посещавал тази екопътека преди няколко години, но през есента. Честно казано тогава беше много приятно, но водопада.. не приличаше много на водопад.
Напълнихме раниците с вода, малко храна, дъждобраните и поехме към село Бов. Оставихме колата на паркинга пред стадиона и тръгнахме нагоре по пътеката. Още в началото пътеката изглежда подвеждаща като се разклонява на две. Тук е важно да отбележа, че трябва да пресечем реката и да се движим от дясната й страна. (т.е. реката да бъде вляво от нас) В първата част от пътеката се движим плътно до реката като преминаваме отляво и отдясно. Ако се отдалечите от реката значи някъде сте объркали пътя. Неусетно пред нас започват да се откриват водопад след водопад и не можем да смогнем да им се нарадваме. Пътечката е тясна и кална, а на моменти дори хлъзгава и се движим с повишено внимание. Слизаме пред няколко водопада за няколко снимки, а на останалите се наслаждаваме от пътеката.
Не след дълго достигаме нещо като разклон. Главната пътека сякаш продължава в друга посока, но ние трябва да пресечем реката и да навлезем в гора. Пълноводната река обаче е заляла малко по-голяма част от пътеката, отколкото ни се иска на нас. Крайния резултат е един мокър крак - не е зле. Но пък минахме успешно. Вили разбира се отново е с планинарските си обувки и успя да се измъкне суха за разлика от мен.
Започваме да се движим през гората и пътеката става широка. За насока се появяват също така и табелки с надпис "Сладки, соленки и други вкусотии", които сочат към селото. Не след дълго достигаме до второто пресичане на реката, което отново бе предизвикателно за нас. Тук мостче има, но то е пропаднало до половината и решихме, че не е разумно да го ползваме. След известно търсене нагоре по реката срещнахме този приятел саламандър, който ни посочи пътя за прекосяване.
Успешно преминаване по камъните с цената на втората мокра маратонка. Вили ми дава още един урок защо не трябва да ходя с маратонки на преходи, но аз продължавам да не си взимам поука. Вече преминали от тази страна започваме да се изкачваме към водопада и не след дълго го забелязваме между дърветата.
Добра мотивация! Хайде, че не остана. Още няколко минути и вече сме под пръските на водопада, а той е величествен. По пътеката се движехме с още двама пътешественици и те ни помогнаха да имаме нашата обща снимка за спомен. Благодаря ви!
Оставаме няколко минутки да се насладим на водопада и решаваме да продължим по пътеката. Дъждовните облаци ни заглеждат зад ъгъла, но ние решаваме да не им позволим да ни развалят разходката. Насочваме се към едни доста интересни скали, които сякаш са редени от майстори. Завиваме покрай тях и се изкачваме в селото. Тук има много приятна тревичка и красива гледка, на която няма как да пропуснем да се снимаме.
Продължаваме напред и пътечката ни преминава точно над водопада. От там се разкрива гледка надолу и може да видите различна гледна точка. След това пътеката става приятна широка горска пътека и се пренасяме на ново и различно място. Шумът от водопада изчезва, а за нас остава звукът на гората и преминаващия през листата вятър. По пътеката има няколко чешми, а пред нас се вижда в далечината село Заселе и водопада "Скакля". За момент се заглеждаме в красотата на това място и започваме да виждаме това, което е вдъхновило поета Вазов.
О, хубост ти безкрайна
как Искъра те раздели?
До Бов пътеката е тайна
и пълна с чудни красоти.
От среща гледа ни Заселе
и водопада му Скакля.
Как може да е тъй красиво
не мога аз да разбера.
Ще се опитам да опиша
в(ъв) статия и видеа,
за да можеш ти да видиш
на живо тази красота.
Пътеката ни открива гледки към дефилето на Искър и красивата Понор планина от време на време, а след това ги скрива зад листата на дърветата и ни оставя да осмислим всичко, което сме видели.
Не след дълго се спускаме надолу и преминаваме през малкия манастир Св. Архангел Михаил. Скоро след това пътеката излиза на глинест път и вече знаем, че сме близо до крайната точка. През последните метри пътеката ни възнаграждава с още няколко бонус водопада, които сякаш текат от нищото и преминават през пътя, за да достигнат до реката.
След края на екопътеката решаваме да се отбием до панорамната площадка, която е малко по-нагоре по улицата. Вече буреносния вятър не ни оставя много време да се насладим и решаваме, че ни е време да си тръгваме към вкъщи. Още с качването в колата започна да вали проливен дъжд. Късмет, а? Времето определено ни позволи да се насладим на един прекрасен ден сред природата и ни възнагради с хубаво време за смелостта да отидем въпреки очаквания дъжд. А още в колата кроим плановете за следващите вълнуващи разходки.
Ако това приключение ви е харесало може да го споделите с вашите приятели в социалните мрежи. Така ще помогнете на този блог да се развива.
2 коментара
Браво , много хубава статия и интересни снимки!
Очаквам с нетърпение следващото пътешествие и поетични вдъхновения .
Напиши ми коментар